Истории за семейните връзки, приятелството и утехата, която носи природата, побрани в стихове. Общо 59 на брой. Всяко едно от тях е нишка в гоблена на живота на една "Дъщеря на баща си". Тъкмо така се нарича дебютната стихосбирка на Любомира Петева –..
Делничните, трудно забележими прояви на магията, на фантастичното и чудното, дори на странното, откриваме в сборника на Мартин Колев. В него 16 забавни, почти реални и мъничко магични разкази ни отвеждат до планинско градче, където желанията се сбъдват,..
"Следва изпълнението на Жана Янева!…", но, докато звучи в главата на зрителите красивият глас на Мария Илиева, която дава живот на думите на Дамян Дамянов и на всеки му, се иска да остане тази нощ, всъщност виждаме нея – високата, руса актриса, с която..
Преживяването – на него държи актрисата Стефания Кочева, която днес празнува своя имен ден. Тя е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов", но е позната на зрителите и от телевизионния екран. Играе и в киното. Кръстена на дядо си –..
Трябва да харесваш това, което правиш, да си му отдаден, а и да имаш доза талант. Когато обаче те позиционират в кадър, ти остава само едно – да вярваш в човека, когото си в този момент. Така Александър Трифонов вижда актьорската игра. Според него..
Изкуството има силата и привилегията да се съхранява, то оцелява въпреки нас, смята актрисата Елена Петрова. Идеята според нея е, докато човек е на тази земя - да дава. Да дава от таланта, уменията, опита и знанията си, от душевността и креативността си...
Имаше време, когато – за да бъде представен – се даваше пример, че именно той е общото между римейка на "Бен Хур", популярния американски сериал "24" и трилъра "Код: Лондон". Наричаха го "младия Робърт Де Ниро" и "българската ни следа в Лондон" и винаги..
"Някой бе казал, че за да излезе една култура в света, трябва да e през вратата, а не през прозореца. А ние често излизаме през прозореца, забравяйки хола, в който живеем", казва през 1993 година режисьорът Рангел Вълчанов. В етапа на живота, от който..
Днес, когато изпитваме все по-малко състрадание към каквото и да било, днес, когато естественият подбор поощрява дебелокожите, е трудно, почти непосилно, да не се запитаме как и защо се случи така, че оцеляването ни започна да минава през липсата на..
До 1967 година липсва каквато и да е информация за театъра на Източна Европа, а днес вече можем да четем за него през история, критика и примери за режисьорските почерци, оформили театралната култура на Източна Европа през последните десетилетия...