Съвременните форми на цензура в театъра

Независимо за коя епоха можем да заговорим, винаги ще открием опита на изкуството, което изговаря важните за човека теми и въпроси, да се справи с ограниченията, които обществото му налага. Историята на изкуствата говори за дългия път на стремеж за освобождение от всякакви форми на цензура. Като преминем от традиционната религиозна, а и морална цензура, и стигнем до идеологическата и политическа такава, които имат своите инструменти за контрол в авторитарните и тоталитарни общества.

Конференция в рамките на 32-рото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" повдигна въпроса за това какви са границите на свободата и несвободата пред артистите днес в условията на демократично обществено устройство. В дискусия с театроведи, критици, режисьори и експерти в областта на театъра бяха обсъдени съвременните форми на цензура, които се пораждат в следствие на дългите опити за освобождаване от нея през годините. Бяха направени паралели с отминалите времена, за да се стигне до днешния ден и начина, по който мислим за цензурата. Не по-малко важен беше и въпросът за това как се променя разбирането ни за цензура и автоцензура в условията на военни конфликти.

Има сложни механизми, които предопределят нашите избори, и за всичко това стана дума в "Какво се случва".

Дали трябва да наричаме цензурата цензура днес беше фокусът, към който насочи вниманието режисьорът Явор Гърдев. Според него използваме понятието "цензура" не в класическия му смисъл на ограничение, което се налага по определени правила и начини, а се използва като иконичен знак, важна метафора за отклоненията от обичайната комуникационна среда, от търсенето на консенсус за общуването с другите, особено в изкуството, което се явява силен лакмус, медия, която търси комуникация.

Цензурата на общностите, цензурата на пазара, диктатурата на мнозинството и диктатурата на малцинството - от този тип репресии възниква защитата на индивида, нуждата от зона на автономия. Режисьорът смята, че въпросът за цензурата е свързан с властта и комуникацията и тези зони силно се преплитат в театъра. Той направи разлика и със самоцензурирането, което е форма на вътрешно съобразяване.

Явор Гърдев коментира и въпроса с агресивните публични изказвания срещу спектакъла му "Великденско вино", в който Владо Пенев влиза в ролята на поп Кръстьо Никифоров, обявен за предателя на Левски, настояващи за неговото сваляне.

Проф. Николай Йорданов, театровед и директор на Международния театрален фестивала "Варненско лято", коментира с какви форми на цензура се е сблъсквал в практиката си през годините. Формираните нагласи у зрителите оказват косвен натиск върху селекцията на един такъв фестивал като празника на театъра във Варна. Натиск според него съществува и от някои програми за финансиране на култура и изкуство, който се изразява в изискванията за кандидатстване. Той открои и три основни аспекта на цензурата в изкуствата - морален, политически, като в него влиза и по-тоталната му форма - идеологическият, и военен. Те се преплитат, но всеки има различна природа и основание за възникването си. Проф. Николай Йорданов е на мнение, че днес, за разлика от времето на комунизма, идеологическа цензура у нас е по-скоро отминало явление и предмет на исторически изследвания.

Проф. Венета Дойчева, преподавател в НАТФИЗ и театрален критик, припомни, че преди всичко цензурата упражнява контрол върху изразяването на идеи.

Какви са обаче формите на забрана, контрол, а донякъде и на наказание, които днешното време налага? Този въпрос конкретно в сферата на театъра върви в посока на темите и начина им на изразяване. Проф. Дойчева изтъкна, че изкуството и в частност театърът е поле на свободата, но не на всепозволеността, а на изразното, образното и сценично начало. Театърът възниква в обществата, за да заяви точка на своеобразен консенсус относно това какво обществото иска да изкаже и как.

Когато съвременното общество е разделено, а театърът е изкуство на колективното преживяване, което включва в природата си известно социално консолидиране, всичко опира до това как той всъщност лансира различните, нови, а и радикални изразни средства, с които обсъжда вечните теми.

След проф. Венета Дойчева и театроведът и главен координатор на фондация "Виа Фест", която организираМеждународния театрален фестивал "Варненско лято", Асен Терзиев коментира цензурата преди и сега. Според него театърът е свободна форма на въображението, на спектаклите, изградени от индивидуалността. Това е и социалната роля на изкуството - да създава защитено пространство за изказване, за изразяване дори на собствените противоречия.

Асен Терзиев смята, че днес е застрашена тъкмо свободата на личността. Той заговори и за цензурата на пандемиите, във времето на които театърът като колективно изкуство веднага бива ограничено.

Снимки: ФС на МТФ "Варненско лято"