Каскадьорът Тодор Лазаров: Адреналинът винаги е повече от страха

Живот пълен с изненади и предизвикателства. Така най-кратко можем да опишем пътя на нашия сънародник Тодор Лазаров от едно малко селце в Благоевградско до снимачната площадка на някои от най-касовите продукции в Холивуд. Да бъде каскадьор или статист във филм никога не е било цел за него, макар от 20 години кинодекорите да са негов втори дом. Мечтата му е да се посвети изцяло на спорта, за което получава пълната подкрепа на своите родители. Озовава се в София на 19 години с надеждата, че ще зарадва своя баща, като стане футболист от неговия любим отбор ЦСКА. Вместо това обаче приятел го води със себе си на тренировка по самбо. Този спорт завладява Тодор за секунди, а страстта му го отвежда дори до националния отбор. След време се заема и с треньорска дейност. Винаги, когато е у нас, намира време да посети отново залата и да си поговори с децата, които тренират там. Казва, че една среща с тях връща оптимизма му, че въпреки всички несгоди и неприятности, през които минаваме, ще успеем да се изправим и продължим напред. Ако не ние, то поне нашите наследници.

Приятелска ръка отвежда Тодор за първи път и „на терен“– за снимките на първия филм, в който макар да е с епизодична роля, разбира, че киното ще бъде неразделна част от живота му от тук нататък. Макар и работата му да е изключително натоварваща за тялото, той е категоричен, че каскадите са нещо, без което не може. Често заради адреналина търси нови и нови предизвикателства, въпреки че понякога кадрите, в които участва, се снимат по няколко дни. Именно това го кара да приеме и поканата на шефа на филмовото студио „Ню Бояна“ Яриф Лернер да стане част от училището за каскадьори, което откриват в студийния комплекс. Днес там се обучават 35 души, но според Лазаров няма как да научиш този занаят, затворен в зала. Това се случва, въпреки всички рискове, единствено по време на снимки. В един момент претръпваш и умението да направиш невъзможното става част от теб. Пътуването също става част от ежедневието ти, тъй като често снимките на филмите текат паралелно в няколко държави и дори на няколко континента. За 20 години Тодор е посетил стотици държави на почти всички континенти. Участвал е в снимки в Колумбия, Малайзия, Индия, Нова Зеландия, САЩ, както и в много европейски държави. Играл е в над 60 филма, сред които „Троя“, „Непобедимите“, „Хрониките на Нарния“ и др., като броят им продължава да расте.

Редките моменти, когато не лети на път към поредното приключение, Тодор използва, за да се върне у нас и да помага, както на децата от залата по самбо, така и на възрастни и болни хора, чрез своята фондация „Благодаря ти“. Какво го мотивира да я създаде и какви са нейните цели? 

Снимки: личен архив