Не просто социална кухня, а дом на надеждата

БНР Новини
Снимка: Силвия Петрова
През 1999 г. на Въведение Богородично (21 ноември) на площадката пред храма „Свети Пророк Илия” в столичния квартал „Дружба 2” група младежи, черкуващи се в храма, решават да организират социална кухня. Следва подготвителен период, в който събират пари, дърва и идеи, като на 9 януари 2000 г. готвят за първи път. Тогава храна получават 35 човека – социално слаби и бездомни. Шестнадесет години по-късно всяка неделя на същото място храна вземат 400 души в нужда, като нито един път за това време кухнята не е оставала без продукти.

Мони Маринов, който е един от основателите на инициативата и в момента отговаря за цялостната дейност, разказва за хората, които посещават кухнята:

Снимка

Идват всякакви хора – от самотни баби и дядовци с ниски пенсии, болни хора, просяци, до многодетни семейства. Скоро имахме едно семейство със седем деца, българи, които спяха и живееха на една автобусна спирка. Емигранти също има при нас, бежанци идват, имаме много хора от провинцията – специално пътуват, за да си вземат храна от нас – от Берковица, Септември (Пловдивско). Нашият принцип е да не връщаме никой. Случвало се е когато вече е свършила храната да раздаваме пакети ориз например, но винаги има по нещо, което да дадем. Колкото хора са дошли в неделния ден, толкова хора получават храна. В момента нямаме никаква нужда от хранителни продукти, имаме дори за няколко месеца напред. Но, разбира се, те се попълват периодично, защото няма как иначе, това са 400 човека.




На този етап, основна грижа на уредниците е липсата на средства, за да може кухнята да отговори напълно на строгите хигиенни изисквания на закона. Социалната кухня няма никакъв бюджет, всички пари идват от дарители. Въпреки това:

За нас е важно, че 400 човека всяка неделя взимат от нас не просто един топъл обяд, а един пакет от храна, с който човек може да се нахрани в цял един ден. А има баби и дядовци, които го използват до сряда-четвъртък. В този пакет има 700 мл. топла храна, богат сандвич с три кюфтета или три кебапчета. Има и допълнително хляб и плодове, често има мляко.

Снимка

Задълженията на Мони и доброволците обаче не приключват с приготвянето и раздаването на храната. Освен със социална дейност, в храма се занимават и с просвета и работа с деца, има неделно училище, списва се вестник, реализират се редица благотворителни кампании:

Ние имаме изключително стройна организация, и макар че всичко е на доброволни начала, в нея има йерархия и отговорници. Имаме три различни екипа: единият е Духовно-просветният ни център, където близо 20 човека се занимават само с просветната дейност – с нашия сайт, страницата ни във Фейсбук, издаването на вестник всяка седмица. Вторият екип – това е Центърът за работа с хора. В него едни прекрасни млади хора правят непрекъснато благотворителни кампании. В момента например тече кампания за събиране на  спортни топки. Дарихме в едно помощно училище във Велинград  и от там дойде идеята да помогнем на повече градове в страната. „Дари одеало” беше една голяма кампания за събиране на одеала. Оказа се, че половината от хората ни са просяци и спят по всевъзможни места и одеалото се оказа изключително ценно за тях. Всяка неделя има занимания с децата на нуждаещите се и в духовен смисъл, и в чисто училищен, защото много от тях не ходят на училище. Опитваме се да им помагаме не само с дрехи. Наскоро едно от децата получи компютър, втора употреба разбира се, но за него е повече от нов. Основният ни екип е в кухнята. Дежурството там започва от събота с подготовка и след това самия неделен ден, който е изключително тежък, затова гледаме едни дежурни да нямат повече от едно дежурство в месеца, за да могат да дадат всичко от себе си.

Снимка

В кухнята работят предимно млади хора. Казват, че всеки е добре дошъл и си тръгват положително настроени след всяко дежурство. Повечето от хората, които се стичат в храма всяка неделя са самотни и не идват само заради топлата гозба, те търсят социални контакти и внимание. Ето какво каза Мони на сбогуване:

Всеки Христов дом е дом на надеждата, това е смисълът на църквата, това е смисълът на всичко, което ни е събрало тук – вярата, надеждата и любовта. Вярата в нашия Господ и нашата изконна православна вяра е нещото, което ще ни направи по-добри, по-силни и повече заедно. Без вярата сме обречени и като нация и като държава.

Сметка на Православно Братство при храм „Свети Пророк Илия”:
BG18UBBS80021028946640BGN 
Титуляр на сметката е Емилиян Костадинов – председател на храма.

Снимки: Силвия Петрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!