Офшорките – привилегията на елита и крахът на службите

Закон за икономическите и финансовите отношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици – това е пълното име на закона за офшорките, както го наричаме за краткост. През последните седмици темата стана особено актуална – разкритията от „Панамските досиета“ занимават целия свят и вълната от възмущение срещу укриването на доходи и данъци не подмина и България.

У нас обаче се усеща известно разочарование или дори съмнение, че сред изплувалите имена на нечистоплътни сделки– поне за сега – няма имена на родни политици.

След разкритията от „Панамските досиета” Европейската комисия запретна ръкави да променя директивите си. Големите компании ще трябва вече да декларират своите приходи и данъци, платени във всяка една от 28-те страни членки, както и в офшорни зони. България е на крачка пред останалите европейски държави в регулирането на офшорните компании. През 2014 г. бе приет специален закон, който забрани те да правят бизнес с държавата чрез приватизация, обществени поръчки и т.н. Нека не забравяме все пак, че офшорният бизнес не е нелегален, той е просто неморален.

В защита на обществения интерес са и подготвяните промени в закона за офшорките. Зам.-председателят на комисията по бюджет и финанси в парламента Димитър Танев от РБ заяви, че след скандала с „Досиетата от Панама” е ясно, че не само България, но и Европа се нуждае от изцяло ново законодателство по въпроса.

Сегашният закон има доста пропуски, в т.ч. и в санкциите, които трябва да прилагат институциите. Аз се радвам, че ние изпреварихме дебата в ЕС преди избухването на скандала „Панамагейт”. Законът, който трябваше да се гледа в парламентарна зала, се оттегли предвид консултациите, които започват в рамките на ЕС. Ние очакваме от ЕК съответните инициативи и препоръки за по-строги закони за икономическите субекти, регистрирани в офшорни зони.

Отделни страни в Европа, сблъскали се и преди с проблема, потърсиха решението в амнистията за парите от офшорни зони. Такава идея се обсъждаше и в България. Димитър Танев обаче е резервиран.

Според мен в български условия това по-скоро няма да е ефективно, въпреки че сме изпратили писмо до финансовия министър, какво можем да очакваме като постъпления в хазната. Амнистията е по-скоро неработеща, защото в България не е проблем укриването на данъци, тъй като данъчното облагане е твърде ниско. Ние сме с една от най-ниските ставки в размер на 10% корпоративен данък. Ако има проблем с изтичане на капитали, то той е свързан по-скоро с неясен и престъпен произход и за тях не би трябвало да има амнистия.

Междувременно финансовият министър Владислав Горанов обеща проверки за произход на парите и платени данъци. Държавата вече има стратегия за действие по информацията за български собственици от „Панамските досиета” в офшорните зони – заяви той. Първата крачка е проверка на приходната агенция, за да се установи дали преди да бъдат отклонени средствата към офшорни зони, са платени данъците у нас. По думите на министър Горанов „ползването на офшорни компании показва, че искаш да избягаш от нещо, дали от идентичността си, дали от произхода на средствата, дали от данъчно облагане“. Правителството е в контакт с Международната асоциация на разследващите журналисти и, подобно на други правителства, е поискана информация, за да се улеснят проверките. Отговор все още няма. Разследващите журналисти обаче няма да предадат документите, тъй като това е изричното условие на анонимния източник на в-к „Зюддойче цайтунг”, на когото е предоставена базата данни. Това категорично заяви Волфганг Крах, главен редактор на мюнхенския вестник, в специално интервю за БНР:

Освен това разследващата журналистика живее от доверието на източниците в журналистите. Ако дори само веднъж отстъпим и предадем доверието на източника си, то това би бил края на разследващата журналистика. Няма да има Panama Papers 2, защото никой повече няма да вярва в нас, журналистите. Това не бива се случва. Като журналисти сме длъжни да опазим източниците си.

От всичко казано по темата личи, че „раковото образувание”, както го нарече зам.-председателят на бюджетната комисия Димитър Танев, ще ни занимава още дълго време. И за пореден път се оказа, че институциите – този път не само в България – не са на мястото си. Причините сигурно са различни – както липса на компетентност, така и липса на интерес. Случаят с „Панамските досиета” не е първото журналистическо разследване по темата. Не веднъж се оказвало, че с документите, които са разследвали и публикували журналисти, са разполагали и службите. Тези примери нагледно показват, че международното сътрудничество между службите съвсем не е тясно и не е на нивото, на което би трябвало да бъде, за да се преборят с укриването на данъци, с прането на пари или с други престъпления.