Бежанската криза – затишие пред буря?

Страните членки на Европейския съюз не могат да задържат чужденци, само защото те са влезли незаконно на тяхна територия. Това е решение на Съда на общността по дело, свързано със задържана бежанка във Франция, предадоха световните агенции. Очаква се решението да окаже въздействие върху действията и на българската гранична полиция. България е транзитна страна за миграционния поток от Близкия Изток към Западна Европа, въпреки че броят на бежанците, които преминават през нашата страна, е пренебрежително малък в сравнение със съседните Гърция, Турция и Македония. Най-често на българска територия бежанците преминават нелегално и без документи за самоличност, което пък от своя страна води до арест от гранична полиция за нелегално преминаване на държавната граница.

Съдът в Люксембург постанови, че арестуването на гражданин на страна, която не е член на ЕС, само заради незаконно влизане нарушава правилата на общността и подкопава тяхната ефективност. И докато това съдебно решение се отнася до действията на гранична полиция в България, то тук, на местна почва, трябва да се справим с един друг вид арест – т.нар. граждански. В началото на пролетта из Странджа се прочуха едни момчета, които предприемаха организирани разходки в планината, тръгваха с провизии за пикник, а се връщаха с вързани със „свински опашки” бежанци. Бруталните кадри обиколиха първо българската публика във фейсбук, но бързо се прехвърлиха и на международна почва. А от социалната мрежа до големите западни медии пътят е кратък. И така лъсна един не особено приятен облик на България като страната, където бежанците се гонят из планините от остригани мъже, уж в името на „майка България”.

Междувременно хайките из Странджа намаляха, МВР подсили патрулите на гранична полиция със служители от вътрешността на страната, а и армията помага в опазването на границата. Но неприятният привкус от отношението на българите към мигрантите остава, смята Красимир Кънев, председател на правозащитната организация „Български хелзински комитет”.

Отношението към тях не е добро, тъй като има едно насъскване на негативни чувства и настроения към тях. От миналата година ние имаме едно правителство, в което участват две малки крайно националистически партии. И по начало не само отношението към емигрантите, но и към малцинствата в България се влоши по тази причина. За това групите, които извършват т.нар. граждански арести на бежанци в граничните райони, са окуражени. Тези граждански арести са противозаконни по българското право. В НК има такава възможност, но тя е много ограничена – отбелязва юристът Красимир Кънев.

Категорично против дейността на доброволческите отряди по границата се обяви министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, макар местните хора да подкрепят акциите. Защо в България сме резервирани към мигрантите? Обяснението на министър Бъчварова:

Първо, защото това е нещо ново, което не сме очаквали. Второ, защото когато се появи, имаше доста спекулации и неясноти по отношение на това кои са хората, които преминават от тук. И основното е, че все още не сме свикнали или не сме разбрали, че това е един глобален процес и трябва да преценим как да свикваме с него. Но факт е, че България е транзитна държава и към момента основните ни грижи и опасения на гражданите са свързани с преминаването на такива хора.

Към това трябва да добавим, че много малко бежанци искат да останат в България. Това е и една от причините, те да напускат приемателните центрове в посока Западна Европа, без да изчакат решението на ДАБ за предоставяне или отказ на статут. За ръководителя на германската политическа фондация „Фридрих Науман” в София, Даниел Кадик, има обаче и друго обяснение:

България инвестира в бежанските центрове, но перспективата пред тях, ако останат в страната, продължава да липсва – смята Кадик. –Това се отнася до пазара на труда, до жизнения стандарт и интеграцията в българското общество. Освен това мисля, че България подценява бежанския проблем, тъй като според мен през страната преминават значително повече мигранти, отколкото показва статистиката на МВР. Известно е, че в повечето случаи преминаването на границата става нелегално, т.е. тук действат каналджии. Известно е също така, че гранична полиция има проблеми с корупцията.

Миграционният натиск по външната за ЕС граница на България с Турция през последните месеци отслабна, но това вероятно е затишие пред буря, съдейки по обтегнатите отношения на Брюксел с Анкара. За това пък само за няколко седмици в граничния район с Гърция се появиха сравнително големи организирани групи бежанци, които най-вероятно търсят помощта на каналджиите, за да се прехвърлят от затворения вече лагер в Идомени към Западна Европа. Логично, пътят им преминава през България. МВР подсили охраната и на тази вътрешна за съюза граница.

Нашите усилия са да не допуснем да се развие нов маршрут през наша територия - допълни министър Бъчварова. В това отношение ние сме доста активни на фона на реалните потоци, които се опитват да се оформят. Прогнозата ми е, че ще има нов маршрут, и се надявам, той да не бъде през България. И вярвам, че няма да бъде през България. съдейки по усилията, които полагаме.