Всъщност темата беше все още неизвестната кандидат-президентска номинация на управляващата партия ГЕРБ, когато в телевизионно интервю премиерът Борисов заяви угрижен, че България се намира в изключително усложнена външнополитическа обстановка. С тези думи може би искаше да подготви публиката за образа на следващия президент и главнокомандващ на въоръжените сили като гарант на сигурността и спокойствието в страната. А може би дори сам се вижда в този образ. Дали това е така, все още не може да се каже, но едно е сигурно – от сложната геополитическа схватка, в която се намира, Борисов едва ли ще излезе без щети нито като премиер, нито като президент.
Миналата седмица в Санкт Петербург се състоя дългоочакваната среща между руския президент Владимир Путин и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Макар и индиректно, от изхода на преговорите зависят бъдещите взаимоотношения на съседна Турция с ЕС на фона на зациклилите преговори за членство, които се водят от 53 години. А поглед към Санкт Петербург бяха отправили не само от Брюксел, но и от София, защото там ставаше дума и за енергийни проекти, които пряко касаят България. Както за всяка друга държава, така и за България енергийните доставки са от ключово значение. Нещо повече – когато страната покрива около 95% от енергийните си нужди от Русия, те имат и геополитическо измерение. Тази енергийна зависимост не се харесва нито на България, нито на нейните партньори от тази и от другата страна на Атлантика. Тя е и основната причина за често менящия се курс в българската енергийна политика десетилетия наред в зависимост от това, дали в София управлява социалистическо, т.е. проруско правителство, или консерваторите, които са прозападно настроени. Когато преди 14 години бившият председател на БСП Георги Първанов беше избран за президент на страната, в България настана ерата на неговия „голям шлем”. Става дума за трите големи руски енергийни проекта АЕЦ Белене, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис”. Нито един от тези три проекта не е факт, но и трите до ден днешен не слизат от политическата сцена.
Срещу трите мегапроекта протестират не само десните политици в България, но и САЩ и ЕС. Министър-председателят Борисов първоначално също беше на страната на противниците на „големия шлем”. На конференция с американски бизнесмени в София дори наскоро гордо заяви, че България е спряла руските проекти. В навечерието на срещата Путин-Ердоган обаче премиерът смени курса. Позовавайки се на позиция на ЕК за спазване на европейското право, премиерът все пак допуска както доизграждането на АЕЦ Белене, така и размразяването на „Южен поток” и дори на петролопровода „Бургас-Александруполис”.
Този завой в енергийната политика може да се обясни с опасенията от очертаващата се конкуренция на регионалния пазар в лицето на Русия и Турция. Ако скараните Москва и Анкара действително се сдобрят, то България ще се окаже на страната на губещите. В Санкт Петербург се обсъждаше нова атомна централа в Турция, която би била достатъчна да покрие нуждите от електричество в региона. Така надеждите на България да изнася ток от бъдещата АЕЦ в Белене ще се изпарят. Подобен сценарий може да се очаква и за газопровода „Южен поток”, който от декември 2014 г. има своя алтернатива, наречена „Турски поток”. След разговорите с Ердоган в Санкт Петербург руският президент заяви, че знае за намеренията на България за съживяване на газовия проект, но поиска „железобетонни” гаранции за осъществяването му, след като Москва инвестира и загуби много време и средства. Това изказване съвсем не звучи като съгласие.
На фона на затоплянето на отношенията между доскоро непримиримо скараните Русия и Турция България се оказа в незавидното положение на губещ. Уви, това не бива да ни изненадва – в нашите географски ширини последователността в политиката рядко се приема за предпоставка за успех в преследването на национални интереси. Лично за премиера Борисов, който все още не е решил, дали ще се кандидатира за президент наесен, евентуалният му избор може и да му донесе известно спокойствие, но ще остави отворен въпроса, кой след него ще вади кестените от огъня.
Гласуване по настоящ адрес в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване на избиратели с увреждания в изборите на 27 октомври 2024 г.
Кой има право да гласува в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване с хартиена бюлетина в изборите на 27 октомври 2024 г.
Гласуване с машина в изборите на 27 октомври 2024 г.
Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69
Тел: + 359 2 9708810
Факс: + 359 2 9733769
E-mail: office@cem.bg
www.cem.bg
Българско национално радио © 2020. Всички права са запазени.