Новата власт не бива да е длъжник, а съюзник на българите от Западните покрайнини

Българите в Западните покрайнини очакват резултатите от третите поред парламентарни избори тази година с надежда за стабилност и предвидимост, която е необходима за всички сънародници, без значение от това къде се намират.

В интервю за Радио България, председателят на българското сдружение „Глас“ в Босилеград Александър Димитров коментира какви са очакванията му за вота в града и доколко пандемията от Covid-19 ще повлияе върху мотивацията на българите да упражнят своето конституционно право на глас:

„В Босилеград напоследък се увеличава броят на новозаразените. Доколкото знам, броят им за вчера е бил 12. Ние сме малка община и такива бройки безпокоят хората. От друга страна около 70 % от населението в Босилеград е ваксинирано и се очакваше ситуацията да се успокои, но това не се случва толкова бързо. Забелязвам и пълно неспазване на мерките – на закрито се събират големи групи хора, съвсем скоро имаше и сватби. Пандемията ще окаже влияние, но очаквам, че хората, които ще гласуват на 14 ноември ще са между 150 и 230 души, колкото го сториха на изборите през април и юли.“

Реалният брой на избирателите с право на глас, е неизвестен, но Димитров е убеден, че е поне тройно по-голям от този на гласуващите. Традиционно изборите в Босилеград преминават спокойно, без сигнали за нередности.

„Очаквам секциите в Западните покрайнини да бъдат 5 – в Нови сад и четирите традиционни в Белград, Ниш, Цариброд и Босилеград. Поне досега, в никоя от тях не се е гласувало машинно“, посочи Александър Димитров.

Съвпадението, че изборният ден ще се състои през мрачния за българите в Западните покрайнини месец ноември, поражда и крепи пламъчето на една надежда у тях. Те мечтаят, чрез новите народни представители, властта да се превърне от длъжник на общността, в неин верен съюзник и помощник в изпитанията, през които преминава.

„Всички неприятности, свързани с историята на Западните покрайнини, се случват през ноември – казва Александър Димитров. – Жалко е, че ние отбелязваме годишнините, но официална София всячески се старае да не говори много по тази тема. Ако споменем само каква територия (1545 кв. км) и колко българи са откъснати от България през 1920-а. Много от хората в тези краища са се борили за свободата ѝ, а след това идва разочарованието им, че родните им места вече не са част от тяхната родина. Само си представете проблемите и последствията, които изживяват тези хора през последните малко над 100 години. Затова не бива да забравяме, а да помним тяхната жертва.“

Спазването на противоепидемичните мерки налага годишнината от мрачните исторически събития, за които напомня днешния Ден на западните български покрайнини, да не бъде почетена присъствено. Но за много българи от двете страни на границата откъсването от България на Царибродска, Босилеградска и Струмишка област, по силата на подписания в края на Първата световна война Ньойски договор (1919 г.), е белязало драматично семейната им история и памет. Затова Александър Димитров приканва да си спомним делото на предците за запазване на българското самосъзнание и общност в Западните покрайнини и да се помолим в най-близкия до дома ни храм.

Снимки: БГНЕС-архив, glaspress.rs