Обединението на енергийните пазарите между България и Гърция на 11 май е поредна стъпка в създаването на конкурентен пазар на електроенергия в мащаб ЕС. За България този процес започна доста отдавна още в началото на първото десетилетие на 21 век с реформите в националната енергетика, отделянето на държавните компании и старта на либерализацията с първата сделка на свободен пазар през 2004 г. Това обясни доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на Софийския университет, директор на магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“, член на Консултативния съвет във връзка с европейската Зелена сделка към Министерския съвет:
На 11 май се обединяват т. нар. сегменти „Ден напред“ – това е един от пазарите на едро на електроенергия, който е най-използван и служи за референтна стойност на почти всички сделки в момента на свободния пазар в България. При него всеки ден, до средата на деня, се предлагат или търсят количества за часовете на следващия ден. Той беше създаден в началото на 2016 г. и също премина през трудни на моменти стъпки.
През гръцкия пазар се осигурява връзката и едновременното ценообразуване на пазарен сегмент „Ден напред“ за всички страни, които участват в пазарното обединение на ЕС. Това са почти всички национални пазари, а към края на годината остава да се обединят и четирите пазара на север от нас – т.е. България и Румъния, да се затвори този кръг, за да може пазарната цена да се определя в рамките на ЕС едновременно за всички пазари и да се изменя единствено според възможностите за пренос между една и друга страна.
Така цената за „Ден напред“ ще е еднаква за ЕС, освен в тези пазарни зони, в които не може да достигне достатъчно електроенергията, заради някакви технически ограничения на трансгранични капацитети, уточни доц. Атанас Георгиев.
България обаче има само две съседни страни, които са в рамките на ЕС, в същото време има обмен и със Сърбия, Македония и Турция, които по отношение на емисиите имат други правила. Тази гранична позиция може да има както предимства – когато съседните пазари предлагат по-изгодни условия, така и да застрашава конкурентноспособността на въглищните централи, когато става въпрос за емисиите.
Във връзка с това, че ние сме съседи на страни, които не са изрично част от тази Зелена сделка трябва да имаме предвид, че ако нейните принципи останат в рамките на ЕС, това би било заплаха не само за българската, а за европейската икономика като цяло. И тук аз виждам основното предизвикателство за ЕС - да успее да убеди по-голяма част от международните си партньори, стартирайки с членовете на енергийната общност за югоизточна Европа от Западните балкани, за предимствата на новите политики за декарбонизация.
Ако има голямо разминаване по пътя, по който е поел ЕС и съседните страни, има риск по отношение на индустриалните компании, тъй като ако те са поставени пред по-тежки условия, може да се стигне до т. нар. „въглеродно изтичане“, което значи преместване на въглеродно интензивни производства в страни с по-малко рестриктивни политики, обясни доц. Атанас Георгиев.
Надявам се, че ще има споразумение между ЕС и страните от Западните балкани, за да не се стига до неравни условия на играта.
Интервюто с доц. Атанас Георгиев можете да чуете в прикачения звуков файл.
