Несебър, за който много страни могат да мечтаят

Черноморската Месемврия се развивала върху малък заоблен терен, свързан със сушата чрез провлак. Самият провлак е дълъг около 400 м. По средата му се намира старата мелница. Тя отдавна не работи, ако не броим ролята й на исторически статист, преживял доста години в очакване да си спомнят за него и да получи активна роля. Но времето минава. Туристи от различни страни спират край странния силует, за да го използват единствено като колоритен фон за снимки. В началото на квартала, в новата част на града се намира истинската мелница, сега вградена в хотел. Така вървят ръка за ръка античната и съвременната летопис на града.

Всяко поколение си иска своето. През 1956г. Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват. Дори когато тръгва изграждането на курорта „Слънчев бряг”, неговите модерни за архитектурния период кубове и правоъгълници не могат да изместят славата и обаянието на романтичния Несебър. Градът печели симпатия с неповторимия си облик. Сякаш е странно, изплувало от глъбините на морето древно създание, което с почуда наблюдава случващото се наоколо. През 1983 г. културните паметници на Старинен Несебър са прибавени към Списъка за Световно културно наследство на ЮНЕСКО. И колкото по-унифицирано – банални стават съвременните градове, толкова повече се откроява перлата Месемврия. Като всяка перла, тя търси своето осребряване. Апетитите за строеж тъкмо там, в Стария град, нарастват. Какво остава скрито в основите? Какво може и трябва да бъде опазено? Дали археолозите спират работа през зимата? – Иначе, техните екипи през летните жеги придават интересен чар на отпускарската атмосфера наоколо. Туристите щъкат насам-натам по полуострова и гледат как някой друг усърдно работи. А когато след това бъде открита някоя находка – сензация, е приятно да подхвърлиш небрежно пред приятели и познати: „В Несебър ли? – Ами аз бях там по време на разкопките!”

На 9 декември 2013 г., по повод 30 г. от приемането на Несебър в престижния Списък на Световно културно наследство, в града бе подредена изложба „Философът, който рисува” – 33 непоказвани портрета от Васил Киров. Той е бивш кмет на града, най-дълго останал на този пост – цели 14 години.

Да чуем и археолога доц.д-р Анелия Божкова, с размисли за историята, за усилията на учените да се преборят с ерозията на хилядолетията и с ерозията на човешките ценности. Какво беше за екипа археологическото лято? И дали работата наистина спира през зимата?