Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Стотици ценители на оперното изкуство се стекоха във фоайето на Софийската опера, за да се сбогуват с великия български бас Никола Гюзелев и да оставят с преклонение и тъга цветя в театъра, от който започва световната му оперна кариера.
Директорът на операта академик Пламен Карталов заяви: Той не беше само оперен певец, беше художник, който рисуваше с гласа си портрети. Щастливи сме, че имахме този колега до нас и приятел. Поклон, маестро Никола Гюзелев.
От 15 часа ще бъде погребението на алеята на творците на Централните софийски гробища, а на церемония утре на семейството на Никола Гюзелев ще бъде предадено най-високото отличие на министерството на културата - наградата "Златен век - огърлие", която великият български бас получава посмъртно за изключителни заслуги и принос към българската култура.
Припомняме си Никола Гюзелев от записите в Златния фонд на БНР. Басът разказва за началото на творческия си път: Съприкосновението с музиката идва от моя баща, който свиреше прекрасно на цигулка, любител, дори и на виолончело. В мойто детство в град Павликени имаше още квартет, който бяха образували, струнен. Но помня, не съм бил на повече от пет години, когато научихме някои песни с него и особено една, която гледахме нотите, а аз не знаех да чета още буквите. Тази песен, трябва да ви запея от нея, сигурно я знаете. Помня я оттогава тази песен.
Дождь / Снег
Дождь
Ливневый снег
Снег
