Соня Йончева като Маргарита и Джоузеф Калейя като д-р Фауст
Най-известната опера на Шарл Гуно „Фауст” представяме с документален запис от спектакъл на Кралския оперен театър „Ковънт Гардън” в Лондон, състоял се на 22 април 2014 г. Много специален спектакъл, защото сред звездите на сцената е великолепната българска певица Соня Йончева (тя изпълнява партията на Маргарита). Нейни партньори са: Джоузеф Калейя – (д-р Фауст), Брин Тервъл (Мефистофел), Саймън Кинлисайт (Валентин), Джайхун Ким (Вагнер), Рената Покупич (Зибел), Даяна Монтагю (Марта). Диригент е Маурицио Бенини, участва хорът и оркестърът на „Ковънт гардън”. Историята на д-р Фауст, почутия немски алхимик и астролог, който според легендата продал душата си на дявола, за да узнае висшите тайни на Всемира, е любим сюжет, прочут с литературните трактовки на английския драматург Кристофър Марлоу, великия Йохан Волфганг Гьоте и класика на ХХ век Томас Ман. Раздвоен между сценичната и духовната музика, френският майстор Гуно искал да напише опера по „Фауст”, но се решава да стори това едва към 1856 г. Към идеята на 38-годишния композитор с ентусиазъм се присъединяват либретистите Жюл Барбие и Мишел Каре, които съставят текста по първата част от Гьотевия „Фауст“. Гуно предлага бъдещата си творба на директора на Опера лирик - Карвальо, който веднага се съгласява да я включи в репертоара на театъра. Но премиерата се отлага, тъй като по същото време друг театър в Париж подготвя премиера на мелодрамата „Фауст”. Междувременно Карвальо възлага на композитора да напише комична опера по Молиеровата комедия „По неволя доктор“. Шарл Гуно изпълнява поръчката, но не престава да работи върху „Фауст и Маргарита“ (това е първоначалното заглавие на операта му). На 19 март 1859 г. е премиерата, първите представления са приети без хвалебствия и доста хладно, но към края на сезона „Фауст” издържа на сцената 57 спектакъла! Както е в традициите на лиричната опера, действието се разгръща с разговорни диалози, които през 1869 г. за постановката в парижката Гранд опера композиторът заменя с мелодични речитативи, добавя и няколко нови номера заедно с голямата балетна сцена „Валпургиева нощ”. В тази редакция операта е приета с овации от публиката и критиците, започва да се играе с успех на големите европейски сцени и в този си вариант се изпълнява и до днес.