Виолончелистката Диляна Момчилова отново се завърна на сцената на зала „България“

В началото на юни Софийска филхармония представи една изпълнителка, която живее от две десетилетия зад океана, но не губи връзката с родината си. За Радио България виолончелистката Диляна Момчилова сподели емоциите си от изявата:

Диляна Момчилова завършва Музикалната академия у нас, а след това защитава магистърска степен в световноизвестния престижен институт „Джулиард скуул“. По традиция в него се провежда т.нар. концертен конкурс. Щом го спечелиш, изведнъж ставаш име в Джулиард – разказва Диляна Момчилова. Освен възможността да е солист на оркестъра на учебното заведение, победителят печели правото да избере инструмент от неговата скъпа колекция. Споменът за конкурса връща изпълнителката в 1998 г:

Точно когато аз спечелих, беше постъпило едно чело, марка „Страдивариус“. Моят професор Харви Шапиро ме посъветва да поискам именно него. Спомням си, че нямах право да го занеса вкъщи, защото цената му беше някаква фантастична сума. Не се свиква лесно да свириш на инструмент „Страдивариус“. Те имат свой собствен характер, при това своенравен. Установих нещо интересно – колкото човек по-далеч се намира в дадена зала, толкова по-силно се чува звукът на това виолончело.  Дълги години имах възможността да свиря и на друг майсторски италиански инструмент, марка „Тонони“. Него обичах повече от „Страдивариуса“, защото ми позволяваше да звукоизвличам така както на мен ми харесва. Той също звучеше силно в зала, а това е важно качество, защото челото не е така пробивно като цигулката например.

Диляна Момчилова се е представяла много пъти като солистка и камерен музикант в Европа, Канада и САЩ. Последната й изява там беше тази пролет в щата Вирджиния с известната българска пианистка Павлина Доковска.

Когато един учител наистина е преподавал добре, в един момент започваш да чувстваш естетическите му виждания като свои собствени – смята Диляна. – Основното, което възприех от всичките си педагози, в това число и Анатоли Кръстев, е едно силно музикантско присъствие.

Това силно музикантско присъствие за Диляна Момчилова  е много по-обширно понятие, отколкото изглежда на пръв поглед:

Не съм съгласна един музикант да бъде категоризиран като солист, друг – като камерен изпълнител, трети като педагог и т.н. – убедена е тя. – Всички тези аспекти могат да се свържат и именно те формират завършения музикант. Началният ми опит бе като солист и камерен изпълнител. Още по време на следването си станах член на клавирно трио „Алариа“. Дълги години бяхме щатен ансамбъл на Mannes College, който е сред трите най-престижни музикални учебни заведения в Ню Йорк. Там преподавах камерна музика и виолончело, след което спечелих място в симфоничния оркестър на Сиатъл. Прекарах известно време там, а после отидох да преподавам във Vancouver Academy of Music. Сега съм в Квебек и свиря в тамошния оркестър. Това е една чудесна възможност да науча френски. Възнамерявам след като овладея езика да се отдам на педагогическа дейност там.