Слушайте!
Размер текста
Болгарское национальное радио © 2024 Все права защищены

Владимир Величков за симбиозата между традиция и съвременност

БНР Новини
Фото: личен архив

Владимир Величков е концертиращ кавалджия, участник в различни музикални формации, в наши и международни проекти. Отличаван е с призови награди от различни конкурси, осъществил е записи със световни знаменитости. Под пръстите му кавалът извайва неподозирани тембри и звучности, особено при импровизациите в различните музикални стилове и жанрове – етно, джаз, рок, класика и др.

Започва да свири на кавал едва шестгодишен, без да е слушал дотогава този инструмент. По онова време е в родния си град Плевен, в първи клас, а баща му настоява за ежедневни занимания. По-късно открива и удоволствието от ансамбловото свирене – в Народния оркестър към Културния дом в града. Завършва Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков”, където учи едновременно класическа и народна музика, а преподавателят му по кавал Валентин Недялков го ориентира към т.нар. модерно свирене. За кратко Владимир Величков е солист на АНПТ „Дунав” – Видин. Лично диригентът на ансамбъла Генчо Генчев го съветва: „Момче, ти тук нямаш работа, трябва да кандидатстваш в академията в Пловдив”. По време на студентството си в АМТИИ Владимир свири в щатния оркестър, а след конкурс става хоноруван преподавател по кавал. От две години е преподавател в Пловдивския университет. Професионалното му образование и високото изпълнителско ниво, поддържано ежедневно, отварят възможности за експерименти в различни посоки. Откъде тръгва интересът към смесването на жанрове и стилове – споделя Владимир Величков:

Първите примери за такъв род музициране и претворяване на фолклора чух от плоча на Иво Папазов и Петър Ралчев. Беше като ядрена бомба. Фолклорът, съчетан с прийомите на джаза, събуди моя интерес към този начин на свирене. Разликата между импровизациите във фолклора и джаза е много съществена. При фолклора солистът свири, а всички се съобразяват с него, докато при джаза принципите са различни. Аз не съм направил много записи, защото искам детайлно да преосмисля всички моменти: музикален материал, мисъл, съобразени с тънкостите на кавалджийското изкуство, различните нюанси, изграждане на самия тон, щрихи при диалога с различните инструменти и т.н. Мога да кажа, че по възможности кавалът съперничи на кларинета и флейтата.


Кои са най-вдъхновяващите музикантски срещи в живота на Владимир – ето и отговорът му:

На пръв прочит това е срещата ми със Стенли Джордан – един от най-добрите съвременни китаристи. Това е първият китарист, който е започнал да свири с две ръце, без да ползва перо по грифа на китарата. Гледах го по телевизията. Беше на участие в едно телевизионно шоу. Мой приятел от Пловдив ми звънна по телефона и каза: „Взимай кавала и идвай в еди коя си зала”. Отивам и в един момент виждам голямо стълпотворение от музиканти, но нито един от фолклорните, а само джазмени. Моят приятел ми каза: „Сега ще дойде Стенли Джордан и трябва да направите нещо заедно с него”. Нито аз знаех, че ще свиря с него, нито той знаеше. Така се случиха нещата, че се срещнахме на сцената. Получи се много интересно. После разговаряхме до сутринта. Получих от него покани за съвместни изяви. Почувствах се много щастлив.

Като преподавател по кавал в Пловдивския университет Владимир Величков е инициатор на уебинар на тема „Изкуството на кавала” – традиции и съвременност”, който се провежда за първи път в България и е в помощ на обучението на студенти чрез новите технологии.

От страна на университета получих огромна подкрепа за своята инициатива. Уебинарната зала е създадена от университетски кадри и там се осъществява онлайн връзка с всяка точка на света в реално време. Свързах се с много приятели кавалджии от Южна Америка, Африка, Австралия, Холандия, Франция, Дания и т.н. Свикнали сме с мнението, че кавалът е български инструмент, но неговите корени са далече назад в историята на Далечния Изток. Казват, че в древността са правили обреди, търсейки връзката между физическото и духовното. В Месопотамия хората, които свирели на подобен инструмент били наричани „кавал”. С течение на времето инструментът приема името на изпълнителя.

За Владимир Величков не е чужда и т.нар. сватбарска музика.

Още като ученик започнах да се занимавам със сватбарска музика. Свирил съм с доста изявени музиканти от Северна България, а от Тракия – с Иво Папазов, Нешко Нешев, Осман Жеков. А след покана от Атанас Стоев, ръководителя на „Канарите”, започнах с тях. Имали сме месеци с повече от 20 ангажимента. Няма да забравя една хубава приказка на Атанас Стоев, след като ми даде два ката сценични дрехи: „От теб зависи дали два месеца, две години, или 20 години ще ги носиш. Ние сме те харесали, така че можеш да продължиш с „Канарите”. И аз продължавам и до днес.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!