Националният политехнически музей на 60 години

През тази година Националният политехнически музей отбелязва своето шесто десетилетие. Идеята за колекция на техника от миналото е била мечта на много български инженери. До нейната реализация обаче се стига доста по-късно. Една от причините е, че за сбирката са отговаряли различни институции: Комитетът за култура, БАН, Комитетът за висше образование и технически прогрес. Но в 1968 година е назначен първият уредник в музея, през следващата година и първият директор. Така започва събиране на експонати и популяризиране на тази идея. През този период Политехническият музей работи много добре с научно-техническите съюзи. Ето какво разказва Любов Филипова, главен уредник в музея:

Един от главните инициатори на музея е инж. Стефан Рабов, по-късно доцент по съобщителна техника в тогавашния Висш машинно-електротехнически институт, сега Технически университет. Той успява в различни институции, които притежават предмети, свързани с историята на техниката, да привлече сътрудници от тях. И така започват да постъпват различни предмети към музея в неговите фондове. Първата голяма колекция е от Техникума по фина механика и оптика, които дават стари киноапарати, киномашини, кинокамери, фотоапарати и два часовника. Не нещо много ценно, но пък за начало на такъв музей е добро. Най-голямата и представителна сбирка постъпва в началото на 70-те години. Това е т.нар. царска колекция. Става дума за предмети от дворцовото имущество на София, вероятно от двореца „Врана”, които до този момент са реквизит в киноцентъра с всички ужасни последствия от това използване: подмяна на експонати, пребоядисване, префасониране, унищожаване.

И тогава, след една статия във вестник „Антени”, Комитетът за култура предприема мащабна акция, в която водеща роля има Политехническият музей, тъй като е още млад и работещ с ентусиазъм, а и много от предметите имат техническа насоченост. Колекцията, използвана за реквизит в Киноцентъра, се разпределя между няколко столични музея. По този начин в него попада великолепна сбирка от 17 часовника. Повечето от тях са украсявали дворцови камини. Сега три от най-добрите могат да се видят в изложбата „Красотата на времето”.

В музея постъпва и личната колекция от джобни и стенни часовници на Георги Хаджиниколов, както и неговият инструментариум.

Той е един от малцината българи, които са завършили специално образование през 1914 година в Швейцария – продължава Любов Филипова. – След завръщането си обучава млади нашенци, които искат да изучат занаята. И около 1930 година създава предприятие, което се нарича Часовникарска централа „Гномон”. Гномонът е свързан със слънчевия часовник – най-древният времеизмервателен уред. Той е показалецът, който хвърля сянка, с която се отчита напредването на времето. Предприятието му поставя около 60-кулни и гарови часовници в много градове в страната. Градове като Габрово, Стара Загора, Севлиево имат върху сградите на популярните си банки или върху пощите си такива кулни часовници. През 40-те години те вече са и електрически. Поставя и електрическата система на часовника на Централна поща. Днес можете да видите негов часовник на църквата „Св. Седмочисленици.

През годините персоналът на музея се увеличава и уредниците са отговаряли за един или два раздела, пътували са и в провинцията. Записвали са разказите на стари техници, инженери, търсили са експонати и архиви. Така музеят създава колекция от пишещи машини. Сред тях са редки екземпляри от началото на ХХ век. Огромна е сбирката и от радиоапарати. В експозицията е и първата родна експериментална телевизионна камера, конструирана от проф. Саздо Иванов. С нея през 1952 е създадено първото ни ТВ предаване. През годините уредниците в музея са поддържали прекрасни отношения с Физическия факултет на Софийския университет и с днешния Технически университет. Ето как след амортизация старите пособия са постъпвали в музея. Впрочем, в раздела „Физически уреди” може да се види например телескопът на учения-енциклопедист д-р Петър Берон /1799-1871/. Той е известен не само като създател на първия български буквар, но и с опитите за трактовка на проблеми, свързани с небесната физика например. Последното голямо дарение, което получил музеят, е на дипломата Теодор Димитров, дългогодишен заместник-библиотекар на библиотеката на ООН. Той завещал на България множество колекции. На Политехническия музей се паднали часовниците – прекрасни образци от втората половина на ХІХ век на известни френски и швейцарски майстори.

Повече подробности от д-р Екатерина Цекова, директор на музея:

Снимки: Венета Павлова