Върху средновековните руини на Урвичкия манастир ще се гради отново

Крепостта Кокалянски Урвич се намира на стръмния десен бряг на река Искър, в Лозенската планина. В този район реката образува живописна извивка около висок рид по пътя София-Самоков, над който още личат останки от каменните стени. Крепостта със своя храм „Св. Пророк Илия”, заедно с Урвичкия и Кокалянския манастир, формират манастирски комплекс, който е част от Софийската Света гора. Мястото е свято и било много посещавано от християните през Средновековието.

Предполага се, че крепостта е строена още по времето на хан Крум, който присъединил тогавашния град Средец към България. Споменава се обаче най-често през XIII-XIV век по време на Втората българска държава, във връзка с продължителните битки срещу османските нашественици.

Много легенди знае местното население за крепост и манастира „Св. Пророк Илия“. Те разказват, че съкровището и библиотеката на цар Иван Шишман били скрити в този непристъпен район. Според историческите сведения, през 1371 г. тук се разразила тежка битка с османските нашественици. В нея загинали много воини и един от българските престолонаследници.

Първите проучвания и заснемане на манастира в днешно време, както и връзката с патрона на манастира – Св. Пророк Илия, прави проф. Димитър Овчаров. През 70-те години на XX в. са намерените фрагменти от евангелски сцени от стенописите в крепостният храм “Св. Пророк Илия”. Те са реставрирани парче по парче и са в прочутия Палеологов ренесансов стил. Сходни са с тези от Боянската църква край София.

От 2012 г. насам върху руините на средновековната обител се правят редица целенасочени проучвания. Идеята на археолозите е след пълното заснемане на останките манастирът, църквата и околните сгради да бъдат изградени, а мястото отново да бъде притегателен център за туристи и поклонници. Вече има идеен проект и всичко ще е съвсем достоверно. Манастирът ще се вдигне изцяло, с втория етаж, с дървените тераси и чардаците – казва археологът Филип Петрунов от Националния исторически музей. Той, заедно с екипа си, осми сезон работи за детайлното проучване на разрушените сгради. И още от Филип Петрунов:

Дори възнамеряваме да разработим каталог на крепителните елементи, тъй като имаме огромно количество железни клинове и пирони, събрани от цялата територия, на която е бил манастирът. Постепенно се върви към цялостна реконструкция, която вече не е хипотетична, а съвсем реална. За достоверност се опираме върху вида на сградите на други, запазени манастири от същото време. Възстановката е единствения начин да се запазят градежите на един толкова важен за историята на България и на Европа манастир.

За мен не е от значение самият предмет, до който се докосваме при разкопките. По-важна е информацията, която той ни носи, за да възстановим и добием представа за начина, по който предците ни са възприемали света и живота преди столетия – продължава разказа си археологът Филип Петрунов:

В руините на манастира намираме множество предмети, които разказват за бита на тези монаси и гражданското население от близките села. Тук са се извършвали богослужения, църковни ритуали, бракосъчетания, погребения. От западната страна на църквата разкрихме останки от прекрасен кухненски блок с две големи помещения – трапезария  и кухня. Трапезарията е 12 м и е с голямо огнище на пода. То е могло да затопли всички помещения и всички да се чувстват уютно. Тази трапезария е била отделена със сухо помещение с пейка, в което да могат монасите да си почистят обувките, преди да влязат в кухнята. Това е мястото, където след молитва всички са вечеряли в тишина и размисли.

Снимки: bg-zabelejitelnosti.blogspot.bg