Пред 8 март българка от Бесарабия представи свои творби в прародината

Разтваряли ли сте старинна ракла, в която ще откриете топче кенарено платно, пъстри шевици и черги, домашно тъкани одеяла и китеници, един цял свят от труд, багри и спомени… Към такъв свят ни върна със своите картини младата художничка Донка Минковская, българка от Украйна. Тя дойде в прародината си, за да покаже своя изложба. Експозицията бе наречена „Бесарабия – съкровища от бабините ракли”.

Организатори на проявата са Центърът на бесарабските българи в България и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН. В интервю за Радио България Райна Манджукова – един от  учредителите на Центъра изтъкна, че изложбата е свързана с голяма кауза, за която работят много българи от Бесарабия – единението на нашите сънародници от тази историко-географска област с прародината ни България: 

Донка я познаваме отдавна. Всички ние я познаваме отдавна. Били сме на нейни изложби в Одеса. Тя има участия в много експозиции. Нейни работи украсяват Всеукраинския център на българите в град Одеса. Но и нейна голяма мечта беше да направи изложба в България. Тук вмъквам една скоба: за всеки български творец от Бесарабия това е мечтата му. Да покаже своето изкуство, да покаже това, което прави, в прародината. Това е някакъв генетичен код може би.

Както отбелязва Райна Манджукова, идеята е била в навечерието на 140-та годишнина от Освобождението на България от османска власт да бъде представен един творец, чиито творби са свързани със старите българи, със старата българска култура. Донка Минковская работи в техниката колаж. Много творци се изявяват в него. Но важното и интересното в случая е, че за своите колажи тя използва само естествени материали. И не просто естествени материали, а такива, които са свързани с миналото на българите. В творбите й често присъства специфичен старинен червен плат от домашно тъкана вълна, характерен единствено за нейното село Чийшия, (днес Городнее в Украйна). Плат, от който са шили носии  и който вече не се тъче. Но тя грижливо е събирала от тавани и ракли това, което е останало, за да бъде запазен споменът за миналото. Затова организаторите на изложбата я кръстили „Съкровища от бабините ракли”.

Ето как г-жа Манджукова представи Донка Минковская:

Самата Донка е достойна за възхищение като творец. И като личност, като човек…От малка мечтае да рисува. Трябва да знаете, че село Чийшия, където е родена и където е живяла Донка, се намира далеч от големите градове. И съответно от големите възможности за развитие на по-специфични таланти. Това не е големият град, където се чудим къде да дадем детето си на музика, на танци, тенис или на плуване. В селата, които са отдалечени от тези градове, възможностите са твърде ограничени. А Донка, от друга страна, от малка е осъзнала, че има специфично отношение към рисуването. И никой не я е вземал на сериозно. Освен това, е имала сериозни здравословни проблеми...Обаче, след завършване на средното образование тя решава да кандидатства изобразително изкуство в Одеса. Успява да вземе кандидатстудентските изпити, влиза, въпреки, че преподавателите с най-добри чувства я увещават да се откаже, защото няма да издържи. Но тя е упорита. И тя  завършва, и тя работи, и в момента с гордост представя своето село в Бесарабия в Украйна, а вече и в България.

Как Донка се е привързала към бабините ракли и прекрасните костюми от миналото? Най-напред е трябвало да направи дипломна работа в Одеското художествено-театрално училище:

...Реших да направя пано в техники колажа. А пък на ква тематика – тъй мислих, че ще ми бъде на мен по-близко българско да направа, щот съм  българка и мойта майка и баща са българи. А пък у нас, при наште баби още много има съхранено в сандъците тъкани дреи и платища разни. И аз реших да направа мома в национальний български костюм. И това пано го привязах до българский интерьер – казва Донка на своя специфичен български, който векове наред се е развивал далеч от родината (големи вълни български преселници идват в Бесарабия след Руско-турските войни: 1768-74 и особено след войната 1828-29).

Тя благодари на своите близки и на Българския център в Одеса за оказаната подкрепа: „Мойта семья ме поддържат, моят баща, мойта сестра. Майка ми тоже мe поддържаше много, силно, но умря две години назад. Много съм благодарна на Центъра на бeсарабските българи, че ми дадоа возможност да дода в България, да си покажа своите работи. И на Етническия музей, (Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей) …етнологический музей,  ми дадоа да си покажа тука свойте работи”.

Ще добавим, че Центърът на бесарабските българи в България вече е дал  заявка за магистратура на Донка Минковская за следващата учебна година в Националната художествена академия в София.