Любов и привързаност към столицата прозират в „Етюдите на София”

„Етюдите на София“ е не просто фотоотпечатък на статични кадри от нашия град. „Етюдите“ преразказват събития, случки и моментни състояния не само на хората, но и на птици, животни, сгради. Герой в тях е дори небето над София.



„Етюдите на София“ са всъщност една от най-посещаваните интернет страници, попълвана ежедневно със снимки от столичния град. Неин автор е младият любител фотограф Иван Шишиев. Той започнал да снима с много страст и въображение всичко в столичния град. Сега, три години след началото, неговата интернет платформа се радва на голям интерес и добива популярност дори в професионалната фотографска гилдия. Кадрите на Шишиев са едновременно реални и причудливи, някои от тях наподобяват стари пощенски картички, върху които можеш да откриеш надпис „С любов от София“. Своето топло чувство към нашия град авторът е изразил и чрез най-новата си изложба, озаглавена „Градски истории“. Тя е посветена на 139-ата годишнина от обявяването на София за столица на България и три години от създаването на платформата „Етюдите на София“.



Официалното ѝ откриване е на 3 април в популярната „градинка пред Кристал“. Там тя ще остане до 10 април и ще бъде повод за срещи и разговори за града между хора от различни поколения. Общо 90 кадъра разкриват София от времето преди да стане столица до днес. Фото маршрутът е от единия край –кв. „Люлин“, до до другия – Панчарево, през четирите сезона. Случките са всякакви: от младежките пориви на любовта, до чисто битови сюжети, като улов на риба върху замръзналото езеро в Панчарево.

За всичките три години, откакто „Етюдите на София“ съществува, направихме 7 експозиции. Тази е последната и е със съвсем нови снимки, обяснява Иван Шишиев. Това, с което етюдите на София се прочу през годините, не са само снимките, но и самите истории, които са вплетени вътре в тях. Можеш да покажеш как си ходил върху заледената повърхност на езерото в Панчарево, но когато разкажеш историята през очите на непознат рибар, това вече е интересно за зрителя. Тайните ми места, от които снимам, са всички покриви в града – там, където хората не могат да ме забележат. Наистина много обичам да снимам от покривите, никога не използвам дрон. Всеки път преживяването при снимането е различно. Понякога се разбирам с хората и те ми помагат, за да се кача и да снимам.



Случва се обаче и да не се разберем. Случвало се е да преодолявам препятствия, за да се кача върху сгради, които все още са в строеж. Друг път се уговарям с главните архитекти на самата сграда и те ме пускат до най-високото ниво, за да снимам от там. Всичко се прави спрямо намерението на фотографа – ако искаш да покажеш града откъм покривите, то трябва да си поемеш и последствията от това. Ако искаш да снимаш лицата на хората, пак поемаш риск, защото даден човек може да ти каже, че не се харесва на снимката и иска да я изтриеш. Затова всяка фотография е премеждие – тръгваш, рискуваш и си готов да понесеш последствията.

Няколко месеца авторът избира снимките, които да включи в изложбата „Градски истории“. За трите години, откакто е създадена страницата „Етюдите на София“, снимките са повече от 5000. Иван Шишиев снима денонощно, защото любимите му места имат свой неповторим чар нощем, който си струва да бъде уловен и увековечен.

Понякога снимам пейзажи, друг път акцентирам върху човешките лица. Идеята ми е, че в София хората и дори животните, всички са част от общ градски организъм. В него всички живеем свързани. Дори за мен е интересно, че обикновено снимам лицата на хората през пролетта и есента. През тези сезони може да се каже, че хората разцъфват в града. Вече не са толкова мрачни, както през зимата, когато са загърнати и доста прикрити откъм чувства и цветове. Когато стане топло, хората започват да се радват, тогава и аз обичам да снимам.



Това, което често не разбирам е, защо някои фотографи, които също снимат нашия град, след това изтриват елементи от снимката. Например всички знаем колко много кабели има между жилищните сгради, които са част от самия град. След като са направили снимка на някаква сграда или улица, някои фотографи започват да заличават точно тези кабели. По този начин те нарушават единството на снимката. Никой няма правото да показва който и да е град такъв, какъвто той не е. Най-добрите фотографии, които съм виждал, са били силни и въздействащи не защото са били перфектни откъм кадър, а защото са допринесли с нещо за паметта и хората. Надявам се, че снимките от „Етюдите на София“ постигат това на местно ниво.