"ДНЕС": "Топлофикация – София" отново излъга потребителите

Пристигнаха дългоочакваните и скандализиращи със стойността си сметки за потребена топлинна енергия. Прекомерното завишение, уви, не беше изненада, защото системното наблюдение и анализи от експерти на "ДНЕС" показваха, че това неизбежно ще се случи, съобщиха от гражданското движение.

В градовете с централно топлоснабдяване от години съществува и прогресивно нараства обществено недоволство от едностранно налаганите от монополните топлофикационни дружества беззаконие и подчертана неравнопоставеност спрямо клиентите им.

Особено показателен, остър и драматичен е примерът с "Топлофикация-София" ЕАД, където повече от 400 000 потребители на топлинна енергия са подложени на системен терор. Поръчаната "проверка" от Столичната община на част от сметките и провеждането на разяснителна кампания сред клиентите е повече ПР действие, отколкото промяна на политиката. И от тази "проверка" резултатът е предизвестен.

Столичното топлофикационното дружество не признава изискванията на няколко нормативни документа: Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, Наредба № 15 от 28 юли 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, Основните технически изисквания към абонатни станции с топлоносител гореща вода - гр. София в сила от 15.04.2008 г. За сметка на това налага едностранно собствените си Общи условия за продажба на топлинна енергия, които са в пълно противоречие с посочените нормативни документи. Фактите в това отношение са явни и безспорни.

Дружеството категорично отказва да сключва с клиентите си императивно изискуемия се писмен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа. Задължението за сключване на такъв договор произтича от чл. 138 от Закона за енергетиката и съдържанието му е регламентирано в чл. 17, ал. 4 и чл.чл. 30 и 31 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Този договор е изключително важен, защото регламентира техническите и организационните условия за регулирана доставка на топлинна енергия в съответната абонатна станция, съобразно външните температури, топлинния капацитет на сградата, конкретното потребление и утвърдения температурен график. Липсата на този договор ликвидира равнопоставеността и позволява на доставчика-монополист да доставя произволно количество топлинна енергия, а тя механично да се разпределя от топлинните счетоводители и да се заплаща принудително от клиентите.

Де факто доставчикът доставя топлинната енергия на себе си, а се отчита на клиентите, защото в противоречие със закона уредът за търговско мерене (топломер) е поставен не на границата на собственост, а на изходящата към ТЕЦ тръба! Тази произволно доставяна енергия, при разпределението й в сгради с етажна собственост безотговорно и едностранно се прехвърля върху т.н. сградна инсталация и специфичен разход за подгряване на 1 м3 вода. Масовите данни показват, че клиентите са получили повече топлинна енергия от тънките тръбички на сградната инсталация, отколкото от големите радиатори в имотите си, а от чешмите им тече прегрята пара.

В практиката топлофикационното дружество масово заобикаля разпоредбата на чл. 156, ал.1 от Закона за енергетиката (търговско измерване на границата на собственост), а изключението по ал.3 е превърнато в правило. Липсват уреди, имащи пряко отношение към измерването и регулирането на количеството и качеството на топлинната енергия (топломери на кръговете "отопление" и "битова гореща вода", водомери пред подгревателите за попла вода, осезатели за поддържане постояна температура на топлата вода и пр.). В много случаи данните на уредите, които уж са преминали метрологичен контрол, са с големи отклонения на допустимите граници. Следователно няма условия и не е възможно да се отчита и разпределя законосъобразно и реално доставената от продавача топлинна енергия.

Доставчикът на топлинна енергия категорично отказва да сключва императивно изискуемия се по чл. 149, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл. 40 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването писмен договор за продажба на топлинна енергия на клиентите. Присъединяването към инсталация за доставка на топлинна енергия не е безусловно за определяне на потенциалния потребител като клиент на топлофикационното дружество. Това е само възможност. Инстутиционализирането на потенциалния потребител в качеството на клиент става само с изрично подписване и/или присъединяване към търговски договор за продажба на топлинна енергия. Той осигурява балансирана защита на правата на двете страни в търговските взаимоотношения между тях. Общите условия определят общите правила за продажба и изразяват едностранно интересите на доставчика, макар и одобрени по установения със закона ред.

Топлофикационното дружество използва нелигитимни, незаконни и с недостоверни данни документи при търговските и финасовите си отношения с клиентите. Т.н. "Главен отчет" съдържа неверни и недоказани данни за действително потребената топлинна енергия от клиентите и за размера на технологичните разходи. Той отразява произволно доставената топлинна енергия. Използваните "съобщения към фактури" не съществуват в документалния мир. Те не отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството и съдържат нагласени данни.

Същото се отнася и за "дяловите разпределения" на топлинните счетоводители. Изготвяните "извлечения от сметки", не отразяват действителни счетоводни операции, защото източникът им е оперативната информационна система, а не счетоводната. Нито един клиент няма счетоводна партида в счетоводството на доставчика, а тя е единствено достоверният източник за задължения и заверения. В това отношение Решение № 155 от 13.03.2007 г. на ВКС е категорично.

Разпределението на топлинната енергия в сгради етажна собственост се извършва при грубо нарушение на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и методиката към нея. Всички данни и резултати се нагласяват. Това безспорно ще се докаже, ако някой успее да задължи произволен топлинен счетоводител да извърши разпределение при стриктно спазване на всички формули в методиката.

В документите на топлофикационните дружества и фирмите за дялово разпределение липсва единствено справедливия принцип, че се заплаща само това, което е измерено по надежден и безспорен начин и за съжаление това се приема безкритично от всички органи, в т.ч. и от съдебната система. В това отношение се неглижира и Директива 2006/32/ЕО от 05.04.2006 г., която забранява неоправданото стимулиране на обеми на потребление и задължава въвеждането на системи за отчет на консумираната от отделните потребители енергия въз основа на "индивидуални измервателни уреди на конкурентни цени, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител и осигуряват информация относно действителното време на използване".

Количеството енергия за технологични разходи (посочено в Раздел І, т.4 на гърба на Съобщенията към фактури) не се изчислява съгласно чл. 58, ал.2 и 3 от Наредбата и т.4 от Методиката. По правило те се определят "на око" без надлежна обосновка от техническата документация на производителя и без провеждане на съответни разчети и измервания. В много случаи елементарната сметка показва, че отчетените количества технологични разходи са символични и са по-малко от топлоотдаването на един радиатор. В действителност те са значително по-големи от отчетените. Но тъй като са за сметка на топлоснабдителните дружества, техният размер се нагласява.

Неправилно и в нарушение на т. 5 от Методиката, се изчислява и специфичният разход за подгряване на 1 куб.м. гореща вода (посочен в Раздел ІІ, т.11 на гърба на Съобщенията за фактури). Видно от "Съобщенията към фактури" е, че всеки месец той е различен. Това показва, че се нагласява, чрез което се прехвърля част от произволно доставената топлинна енергия в абонатната станция върху този специфичен разход. Във "съобщенията към фактури" на топлофикационните дружества специфичният разход се движи в произволни граници според количеството употребена топла вода. В масовия случай той е над 100 кВтч и достига стойности близки до 200 кВтч. Това е величина, подчиняваща се на физичен закон, формулиран с т.н. калориметрично уравнение T = Q*m*Δt = Q*m* (t1-t0). Следователно за подгряване на 1 м3 вода с 45С (от 10 до 55) са необходими 52.335 кВтч. Освен това не се поддържа автоматично чрез осезател декретната температура от 55 градуса С на изхода на топлообменника, а в отчетните документи се приема, че е толкова.

Изводът е, че разпределението на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, извършвано по описания начин е порочно, нереално и нонсенсосно. Особено драстични са нарушенията при изчисляване на енергията, отдавана от сградната инсталация (посочен в Раздел ІІІ, т.16 на гърба на "Съобщенията към фактури"). Масовите данни показват, че клиентите получават повече топлинна енергия от тънките тръбички на сградната инсталация, отколкото от големите радиатори. Обикновено в тристаен апартамент съотношението между разгъната площ на тръбите на сградната инсталация и тази на радиаторите е 0.62 м2 : 11 м2, а съотношението на отдадената от тях топлинна енергия, според отчетите на топлофикационното дружество, е около 50 : 50 % и повече. Въз основа на това надписването в сметките на клиентите е твърде високо.

Топлофикационните дружества неправомерно, незаконно и с настървение начисляват лихви върху недоказаните си по основание, размер и срок финансови претенции към клиентите си. По икономическото си съдържание лихвата е форма на доход, когато парите са в качеството на стока, а не на платежно средство. Т.е. лихвата е цена на парите, когато са предмет на кредитна сделка.

По принцип между топлофикационните дружества и клиентите им няма подписани договори за продажба на топлинна енергия, т.е. няма сделка. Ако има сделка, то тя ще бъде търговска сделка (за продажба на стока или услуга), а не кредитна (за продажба на пари). По тази причина лихвата няма приложно поле и всички претенции за лихви от страна на монополиста са неоснователни.

Освен това клиентите на топлофикационните дружества системно не получават легитимни и законни документи, издадени от тях за парични задължения. Никъде в тях не стои подпис на клиента като знак за съгласие и приемане на такива задължения. Следователно клиентите нямат безспорно доказано парично задължение към топлофикационното дружество и поради това не дължат и лихви.

С други думи, претендираното вземане не може да се смята за доказано по безсъмнен начин само поради това, че топлофикационното дружество е изчислило индивидуалната му сметка по начина, посочен в издаденото от него "Съобщение към фактура". Ако продавачът на топлинна енергия изпълни задължението си по чл. 149(1), т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 38, т. 2 от Наредбата за ноплоснабдяването и сключи с клиентите си договор за продажба на топлинна енергия, то вече става въпос за отношения по търговска сделка и следователно лихва не се дължи, а неустойка, която обаче изрично трябва да се договори.

Движението за национално единство и спасение "ДНЕС" повече от две години води системен диалог и упражнява натиск в законна форма с компетентните държавни и общински органи за решаването на тези проблеми. Документацията с възможните им решения са внесени на вниманието на ръководството на Народното събрание и вече има уточнени взаимни ангажименти. Контакти и размяна на предложения и становища са осъществени с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Представители на "ДНЕС" участват регулярно при обществените обсъждания на проекти за решения в ДКЕВР. През месец май 2011 г. се направи писмено предложение до кмета на Столичната община за обсъждане и решаване на проблемите в "Топлофикация-София" ЕАД, на което все още няма реакция. Проведоха се и множество кампании с разяснителен и протестен характер.

2012 година завърши с привидно добрата новина за 7-процентно намаление на топлоенергията за софиянци от 1 януари. Радостта обаче бе бързо помрачена от предупреждението, че сметките ни за декември 2012 г. ще бъдат по-високи с около 20 на сто от тези за декември 2011 г., поради по-голямото с 8% топлоподаване, вследствие "рекордно студения декември" и "10-те почивни дни с интензивна консумация". Въпреки дежурното оправдание с "рекорден студ", по-висока цена на природния газ, некоректни съседи и топлинни счетоводители, завишението от 21 % и повече на декемврийските сметки събуди недоволството на гражданите. Този път под удара попаднаха и журналисти, които (за разлика от друг път) изведоха общественото недоволство от произвола на "Топлофикация – София" в медийното пространство. Кметът Йорданка Фандъкова като принципал на топлинния монополист обеща преразглеждане на сметките, но само на тези, които надвишават 21%-то увеличение.

Гражданско движение "ДНЕС" се обръща с призив към своите симпатизанти и всички граждани, живеещи в столицата. На база изложените от нас данни за нарушения и позовавайки се на сметките си, всеки, който има съмнения за некоректни стойности, да пише на обявения за тази цел имейл адрес на "Топлофикация – София": proverka_smetki@toplo.bg.

Тъй като търпението и поносимостта от страна на гражданите вече са изчерпани, "ДНЕС" ще проведе мерки и инициативи с по-настоятелен и дори радикален характер. Всички проблеми са решими и е необходима воля и действие от компетентните и отговорни органи и лица. Тези качества и подходи трябва да бъдат издействани!, заявяват от "ДНЕС".

Споделете

"ДНЕС": "Топлофикация – София" отново излъга потребителите

ГЕРБ сезират АДФИ и Сметната палата за финансирането на детски градини в столичния район "Изгрев"

Мобилна станция на СО не отчита превишени концентрации на замърсители от пожара

Одеяла, храна и вода предоставиха от БЧК на засегнатите от взрива в Елин Пелин

Столичните общински съветници и днес решават съдбата на IV градска болница

Един е загинал след взривовете в склада за фойерверки, в "Пирогов" се борят за живота на 20-годишна

Взривовете до гара Елин Пелин продължават след неспокойната нощ

Температурите - sans changement (без изменение, от фр.)