Александрина Пендачанска пее отново песните на Равел в зала 9 на НДК

Александрина Пендачанска ще пее отново след повече от 20 години песните на Равел в зала 9 на НДК, където е бил първият рецитал в живота й - със същия репертоар. Трите произведения тогава е изпълнила заедно със свои близки - дядо й Бончо Бонев - виолончело, леля й Антонина Бонева - пиано, и флейтиста Христо Христов.

"Беше през 1988 или 1989 година. Оттогава не съм ги пяла в София, иначе съм ги изпълнявала много пъти", каза световноизвестната прима на среща с репортери по повод на концерта й тази вечер от 19.00 ч. в рамките на фестивала "Софийски музикални седмици" заедно с пианиста проф. Семьон Скигин, който живее и работи в Германия.

Очаква се министърът на културата Петър Стоянович да е сред посетителите на концерта. Първото представяне на програмата беше преди ден в Пловдив. Песните на Равел са най-медитативната музика от програмата според Пендачанска. Много ги обича, чула ги е първо от майка си Валери Попова. В България не са много изпълнявани - може би още само проф. Мати Пинкас ги е пяла, отбеляза примата.

В началото на концерта звучат четири италиански песни от Глинка, малко известни дори в Русия. Предложението за тях е от пианиста, а композиторът е причина за общата работа на двамата музиканти. Пендачанска била пленена от албум със записи на Глинка с участието на Скигин и пожелала да музицира с него. Пианистът се възхитил от нейно изпълнение пак на Глинка - в операта "Руслан и Людмила" в Болшой театър. Срещнали се след спектакъла и така започнало сътрудничеството им, което смятат за предопределено.

"Доказателство" за това е и че на репетиции се разбират почти без да си говорят - просто са на една вълна по думите на Семьон Скигин. Музикантите усещат съвместните си изпълнения като разговор на сцената, който всеки път може да е различен. До края на юни ще гостуват с този репертоар на още два фестивала - в Швейцария и във Франция.

Александрина Пендачанска се чувства най-пълно отдадена на музиката в тази програма, когато изпълнява шестте романса на Рахманинов, опус 38 - прощаването му с родината, по думите на Скигин, преди композиторът да замине за Америка, където не създава повече творби за глас и е измъчван постоянно от носталгия. Заминава спонтанно - след като моряци революционери изхвърлят рояла му през прозореца от втория етаж, Рахманинов си събира куфарите и тръгва.

"Музиката на Форе е много красива - предпочитам да я слушам, трудно ми е да пея на френски", коментира Пендачанска четирите песни от композитора в програмата.
Проф. Скигин се похвали, че за първото си идване у нас е научил три български песни. Четвъртата, предложена от певицата, не успял да научи - много сложен му се сторил ритъмът. Посетителите на концерта ще чуят в изпълнение на двамата "Бре, Стояне!" от Парашкев Хаджиев и "Нани ми, нани, Дамянчо!" от Любомир Пипков.

Пианистът си пожела това да не е последното му идване в България, която намира за много красива, но се надява, когато дойде следващия път, да свири на рояли в по-добро състояние.