„Културата е много добро средство за влияние в най-различни сфери. Дадена тема може да бъде разработена от научен конгрес, но това би било суховато в сравнение с един културен проект. Освен това, културата е особено ценна, защото е универсално средство за комуникация между хората от различни страни. Най-добрият пример за това е музиката.”
Освен средство за комуникация, културата все по-често е и фактор в икономиката. Разнообразният културен афиш прави всеки град атрактивен за туристите, но предполага и големи инвестиции. Това важи за София, която се кандидатира за Европейска столица на културата през 2019 г. Как културата може да се превърне в доходоносен икономически фактор?
„Интересните събития привличат публика, а с това и пари. Европейската столица на културата гарантира освен това по-голяма публичност, по-широко и най-вече европейско медийно отразяване, а също така и средства, инвестирани по линия на ЕС. Често хората смятат, че културата е излишен лукс, скъпа декорация, от която лесно можеш да се лишиш. Нейното чисто парично изражение трудно може да бъде изчислено и не един и двама са си блъскали главите над този въпрос. Много политици погрешно смятат, че най-лесно могат да икономисат средства от култура и подценяват нейното значение за икономиката на страната.”
Икономиката в България отдавна крета, а от една година насам живеем и в политическа нестабилност. Протестите от миналото лято все още отекват под прозорците на кабинета на Рудолф Барч в Гьоте институт. Как вижда той България една година по-късно? Наистина ли се роди гражданското общество в тези протести?
„Трудно ми е да отговоря, защото много ми се иска гражданското общество в България да си стъпи на краката. Особено сред младите. Младото поколение българи са отворени към света и гледат на страната си през призмата на световните събития. Надявам се, че именно младите ще са двигателната сила на дългосрочни промени, че ще бъдат активни и ангажирани граждани. Именно в това отношение виждам изоставане в България. Надявам се, че младите няма да напускат България, а ще вземат съдбата на страната си в свои ръце. В исторически план изминалите 25 години от демократичните промени не е особено дълъг период. Свидетели сме на един наистина труден преход, за който май е необходимо повече търпение. Но търпение не означава непременно да стоиш със скръстени ръце и да не предприемаш нищо.”
Коментатори във "Форум" тази седмица са адвокат Николай Хаджигенов и главният редактор на сайта kaldata.com Светлин Желев. Заедно с водещия Константин Лавсов, част от темите, които дискутираха в понеделник бяха: - Казусът с избор на председател на Народното събрание - Групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет внася доклад за промяна на..
Яница Атанасова е танцов артист, хореограф и преподавател в Нов Български университет, един от тези артисти, който смело представят своите спектакли на различни места в България. Тази седмица авторският й танцов пърформанс “Шило“ ще бъде представен в РЦСИ "Топлоцентрала“. Тя бе гост в предаването "Радиокафе“, за да разкаже повече...
Български дарителски форум представи Годишния анализ на дарителството в страната през 2023 г. Близо 138 милиона лева са дарили компании, фондации и физически лица. С това се бележи ръст от 11% на даренията в България през 2023 г., спрямо 2022 година. С 48% компаниите в страната остават най-големият дарител, следвани от фондациите с 33% от..
В следващите три години в бюджета на България могат да постъпят допълнително 1,4 млрд. лв., ако бъдат повишени акцизите на тютюневите изделия на три равни стъпки. Това ще бъде свързано с поскъпване на цигарите с 13-14% годишно, според икономиста д-р Димитър Събев от Института за икономически изследвания на Българската академия на науките. Пред..
Министерството на правосъдието публикува за трети път за обществено обсъждане проект на Закон за несъстоятелност на физически лица. Приемането на закона се забави не само заради политическата криза в страната, но и поради сериозните възражения на правната общност към някои елементи на предлаганата концепция. Проектът беше приет на първо..
На днешната дата, 18 ноември 1989 година, българската опозиция провежда първият масов митинг в София, на площада пред Храм-паметника “Св.Александър Невски“, непосредствено след отстраняването на 10 ноември на дългогодишния генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет, Тодор Живков.Сред ораторите на този свободен митинг са..