В четвъртия курс „С боб и леща срещу глобалното затопляне“ на Училища за готвене на За Земята ще научим как бобовите като пълноценна и здравословна алтернатива на месото могат да ни помогнат да намалим съществено екологичния си отпечатък. Има и още една причина да посветим цял курс на тях - 2016-та е обявена за година на бобовите култури от Организацията за прехрана и земеделие на ООН.
Природата е създала много по-приемлива алтернатива от месото на протеинови източници и това са бобовите растения. Високото съдържание на белтъци, неоспоримо добрите вкусови свойства, а и хилядолетното съвместно развитие на хората и разнообразните роднини на фасула и лещата са основателни причини да предпочетем тази храна пред месото. Заедно с нашите лектори от За Земята и Slow Food България ще се запознаем с хранителните ползи от бобовите, ще научим повече и за разнообразието на тези култури в страната и по светa, и не на последно място защо тази храна има почти пренебрежително въздействие върху околната среда.Михаела Белорешка, която е гост-готвач, ще сподели с участниците на курса полезни съвети за по-бързи или бавни разнообразни бобови ястия.
Основната причина за промените в климата е натрупването на парникови газове в атмосферата. Увеличената им концентрация води до повишаване на температурите на планетата. Интензивното животновъдство е втория най-голям източник на парникови газове след изгарянето на фосилни горива. При храносмилането на повечето преживните животни се отделят огромни количества въглероден диоксид и метан. Това не би било проблем, ако животновъдството не се беше превърнало в огромен бизнес, който изцяло промени начина на хранене в т.нар. развит свят.
Въпреки че са сравнително евтина алтернатива на животинските белтъчини и биха могли да помогнат за преодоляването на глада по света, бобовите култури все още не са достатъчно добре оценени. Лещата, грахът и фасулът са много важни за осигуряването на прехрана на голяма част от световното население. В страните от Южна Америка, Африка и Азия тези растения са неотменна част от менюто на хората и се отглеждат предимно в малки и семейни стопанства.
Курсът „С боб и леща срещу глобалното затопляне“ ще се проведе на 23 февруари от 19:00 до 22.00 часа на ул. "Кораб планина" 8.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..