Бежанският поток и терористичната заплаха са рани, които няма скоро да зараснат. Но плъзгането на медиите по повърхността, без задълбочен анализ, без задаване на въпроси и търсенето на отговорите им не е конструктивно. Незнанието и игнорирането пораждат страхове, недоверие и отрицание.
Опит да намерят обяснение на бежанската криза в Европа и медийното й представяне направиха УНСС и германската социалдемократическа фондация „Фридрих Еберт” чрез дискусия с участието на арабиста проф. Владимир Чуков и журналистите Мохамед Халаф и Бойко Василев. Конференцията се състоя на фона на преговорите в Женева, където представители на над 90 държави и неправителствени организации не постигнаха споразумение за разпределянието на повече от 480 хиляди сирийци. Става дума за едва 10% от сирийските бежанци, потърсили закрила от гражданската война в съседни държави. Европейците продължават да са разединени и не се очертава скорошно решение – смята проф. Чуков.
Считам, че бежанската криза се формира като водеща, основна тема през последните 7-8 месеца. Втората много важна тема, която се оформи в дневния ред и на Европа и на България, е тероризма. За съжаление двете теми много плътно се прикрепиха, взаимно се просмукват и всъщност това е голямото предизвикателство пред нас и ние трябва много внимателно да подходим към бежанската вълна. Тя е както непредизвикана, така и нежелана и поради тази причина с толкова голям медиен резонанс.
Според данни от Евростат за 2015 г. подадените молби за статут в Европа са 1 250 000. Това е рекорд в историята на нашия континент. В същото време както българските, така и властите в Западна Европа наблюдават промяна в профила на бежанците. По данни на Държавната агенция за бежанците в края на 2013 г. в България са пристигали предимно семейства с деца от Сирия. Само две години по-късно по-голямата част, над 70%, са самостоятелни мъже на възраст между 18 и 36 години. Опасенията, че в огромния поток от мигранти се вливат и потенциални терористи, са основателни особено след като стана известна кражбата на 25 000 сирийски паспорти. Проф. Чуков допълва:
Бежанският проблем е много тясно свързан с тероризма. Но пак искам да кажа, че ние в никакъв случай не трябва да се отказваме от нашето хуманно отношение. Тези хора, които имат право на закрила, трябва да я получат. В същото време всички, които са участвали във военни престъпления, трябва да получат възмездие. След атентатите в Париж и Брюксел обстановката се промени.
Дори отдавна получилите гражданство в Западна Европа араби в голямото си мнозинство се идентифицират с религиозната си принадлежност – твърди Мохамед Халаф, български журналист, роден в Ирак, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
От раждането ни ни учат да мразим евреите, християните, да не приемаме културата на тези общества, ако остане нереформирана, тази религия ще създава проблем на себе си и на света. Реформацията е много наложителна. Трябва да има закони в защита на ценностите на демокрацията и тези закони трябва да бъдат прилагани. Който нарушава закона трябва да бъде наказван. Европа има закони, но не ги налага. Но от друга страна трябва да гледаме на религиозните малцинства като на пълноправни граждани, да не ги изолираме, да не ги караме да отиват в гетата, където не се чувстват като част от обществото.
Маргинализацията на малцинствата и обособяването на гета в сърцето на Европа, за която се заговори в медиите особено след атентатите в Париж и Брюксел, сякаш е тема, която не касае България. Мохамед Халаф обаче вижда конкретна опасност, особено след като стана известно, че в новооткрит мюсюлмански молитвен дом в софийския квартал „Люлин” се проповядват идеите на ислямския фундаментализъм. А журналистът от БНТ Бойко Василев открои още един сериозен проблем в България.
Провал, абсолютен провал на включването на ромите в обществения живот. Но този провал е не само български, защото модел не можа да бъде намерен в цяла Европа, а това по парадоксален начин изостри отношението към бежанците. Хората казват, ние не можем да се справим вътре в страната, как ще се справим с външен проблем?
Бойко Василев смята, че българските медии някак много бързо смесиха двата проблема бежанци и терор. А общата грешка на българските и западните медии е осланянето на социалните мрежи, твърди телевизионният водещ:
Покрай социалните медии много се озверихме, много коментираме, но даваме много малко факти. Ние вкарваме прекалено много емоции за сметка на разума. Нямам нищо против – това е свободата на словото, но къде са репортажите, къде са разследващите материали, къде са фактите? Ние обаче много лесно реагираме, търсим рейтинг, искаме да ни харесват, но журналистиката не е това. Журналистиката е да предизвикаш стереотипа, да предизвикаш клишето, да застанеш срещу това което мислят всички, да търсиш фактите, да ги изровиш и да се опиташ да докажеш тезата си.
Снимки: архив
Ясно
Разкъсана облачност