Представители на правителството, ръководствата на парламентарните групи и шефове на специалните служби обсъждаха пет часа в Консултативния съвет за национална сигурност към президента на републиката политики за гарантиране на киберсигурността в България. В момента страната има по-тежки проблеми, като например демографската криза, за чието обсъждане в съвета се обяви през март на консултации с президента най-голямата опозиционна сила в страната, БСП. Явно киберсигурността отиде по-напред в дневния ред на консултативния орган защото проблемите, свързани с нея, стават все по-нетърпими, а хакерите – все по-предизвикателни.
Предизвикателността на хакерите се илюстрира красноречиво от факта, че минути след като на 14 април бе обявено свикването на заседанието на Консултативния съвет, сайтът на президентството отново бе обект на тяхна атака. Миналата година сайтът му бе атакуван в отговор на искането на държавният глава ДАНС да разследва блокирането на сайтовете на ЦИК и МВР в деня на местните избори.
Съветът констатира повишаване на интензитета на кибератаките срещу държавни институции и частни компании, банки, летища и други елементи от критичната инфраструктура. Изтекъл е значителен обем лични данни на български и чуждестранни граждани, подменяно е било съдържанието на интернет страниците на институции и ведомства с послания, които съдържат антидемократична и радикализираща пропаганда, присвоявана е била чувствителна информация, чието ползване води до финансови загуби на български и международни фирми.
Специалните служби още не обявяват кой стои дори зад кибератаките в изборния ден. Но неефективността на противодействието в тази сфера е само част от проблема, защото КСНС отчита и цяла поредица недостатъци от превантивен характер. България няма национална, нито секторни политики, които да налагат минимални стандарти за сигурност. Масово се ползват остарели операционни компютърни системи и нелицензирани приложения и устройства. Крайният потребител в държавната администрация няма достатъчна компютърна култура и компетентност, а броят на експертите с познания по киберсигурност е недостатъчен дори в ключови за националната сигурност ведомства.
Трябва да се отбележи, че проблемите са осъзнати още преди доста време и от септември 2014 България има национален координатор по киберсигурноста, но от това не последва чувствителна промяна. През 2014 г. военният министър Велизар Шаламанов алармираше, че нещо, което отнема три-четири месеца в НАТО, отнема три години в България в сфера, където технологиите се сменят всеки четири месеца, а пък сложността на кибератаките нараства всеки ден. Две години по-късно, след последното заседание на КСНС премиерът Бойко Борисов не даде основание за оптимизъм, коментирайки, че в сферата на киберсигурността мерките винаги са недостатъчни, защото революцията в информационните технологии е такава, че всеки ден се намира и адекватна хакерска атака. Поради това изтъкна, че дори големите разузнавателни централи в света се връщали към работа със старите пишещи машини.
Решенията на консултативния съвет по киберсигурността все пак не предполагат връщане към работа със старите пишещи машини, а набор от десетина мерки и препоръки до парламента и правителството. На парламента бе препоръчано приоритетно да приеме проекта за промени в Закона за електронното управление, предвиждащи създаване на Държавна агенция „Електронно управление” и Държавно предприятие „Единен системен оператор”, а на правителството – приоритетно да приеме Националната стратегия „Киберустойчива България 2020”. Министерствата на вътрешните работи, отбраната и транспорта, както и специалните служби, трябва да получат допълнителни средства за увеличаване на броя на експертите, ангажирани с киберсигурност, както и за закупуването на нова техника за превенция и противодействие на кибератаки. В частност от министерството на отбраната бе поискано да поеме и по-активна роля в ежегодното учение на НАТО Cyber Coalition. Дано да е вярно предположението, че се отива към нова фаза на борбата с киберсигурността, при която схващането, че малка България не предизвиква особен интерес сред хакерите е преодоляно и действа принципът „на война като на война”.
Ясно
Разкъсана облачност
