От началото на годината досега в Центъра за спешна медицинска помощ - София са отговорили на 71 000 повиквания. В 18 170 от тях се е наложило хоспитализиране. От тези малко над 18 000 души, 1361 са транспортирани и настанени в частни клиники, което е 7,5 % от всички постъпили в болница след като са потърсили бърза помощ. 676 пациенти са настанени в частни болници, различни от най-близко намиращото се лечебно заведение. Това показва документалната проверка, направена по заповед на здравния министър. Болницата, за която се твърди, че е предпочитана от спешните медици, заема едва трето място сред частните лечебни заведения, а преди тях са държавните болници, коментира д-р Георги Гелев. Той съобщи, че проверката все още продължава, тъй като обемът от документи е огромен. От края на миналата година досега 14 служители са наказани заради неспазването на принципа за отвеждане на пациента до най-близкото лечебно заведение.
Въпреки констатираните нарушения, те са по-скоро изолирани явления, отколкото тенденция - коментира д-р Георги Гелев и на няколко пъти повтори, че водещи, особено за сърдечно-съдовите инциденти, са държавните болници. Заради тежкия труд, ниското заплащане и лошото отношение към спешните медици, в момента в софийската Бърза помощ има 105 вакантни места за лекари и около 50 за медицински сестри. За лошия имидж на професията, според д-р Гелев, допринасят и негативните медийни коментари.
На пресконференцията на ръководството на Центъра за спешна медицинска помощ - София, стана ясно и, че работещите все още не са получили 20-порцентовото увеличение на заплатите, въпреки че в страната това вече е факт. Директорът на центъра д-р Георги Гелев обясни това със забавено изплащане на бюджета от страна на здравното министерство и консултациите със синдикатите. Той обаче гарантира, че увеличението ще се изплати със стара дата от януари.
Чуйте повече от репортажа на Красимир Мартинов.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..