В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име, пише БГНЕС.
По тази причина Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, през 1922 г. внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война.
За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа.
Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. За първи път е честван в Пловдив през 1909 г., а от 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
Забележителен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование и, че 9 години преди Освобождението на България през 1869 г. се създава книжовното дружество, което слага началото на Българската академия на науките. На този ден България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане.
От 1945 година празникът е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Идеята за възстановяването му е на покойния вече Петър Константинов, председател на общонародно сдружение "Мати Болгария".
Заупокойна панихида за Архангелова задушница ще бъде отслужена на 2 ноември, от 11.00 ч. в района на Военния музей-костница на Централните софийски гробища от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил. С военен ритуал ще бъде отдадена почит пред паметта на военнослужещите, загинали във войните, в операции по поддържане на..
Софийски жители в района Военната академия се готвят да протестират в събота, 2 ноември, по обяд пред входа на спортния център на Академията. Огромният паркинг в двора на Военната академия, обслужващ спортния център, освен че е незаконен, е засипан с чакъл и от него се вдига огромно количество прах. С времето проблемът се задълбочава заради..
Най-вероятно това ще остане кампания на хартия, а ние ще продължим да дишаме мръсен въздух. Така Иван Таков, председател на Транспортната комисия към Столичния общински съвет, коментира пред БНР въвеждането на мярка за нискоемисионна зона в центъра на София. От 1 декември 2024 г. до края на февруари 2025 г. влизането на най-старите автомобили..
Инспекторите по труда са извършили общо 36 681 проверки в 31 601 предприятия с над 1.4 милиона работници и служители в тях за първите девет месеца на годината, съобщават от пресцентъра на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Установени са 157 172 нарушения, от които 83 355 засягат здравословните и безопасни условия на труд, а 72 899 се..
Днес преди обяд в равнинната част от страната все още ще бъде мъгливо или с ниска слоеста облачност. Към обяд видимостта ще се подобри и облачността ще се разкъса и намалее до предимно слънчево. В останалата част от страната ще преобладава слънчево време с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина умерен вятър от..
Автомобилите, които замърсяват най-много въздуха, няма да могат да се движат в центъра на София от 1 декември. Става дума за колите екокатегории 1 и 2, поставени на годишния технически преглед. Те няма да бъдат допускани в така наречения "малък пръстен", затворен между булевардите "Патриарх Евтимий", "Скобелев", "Сливница", "Опълченска" и "Васил..
Симона Велева е новият изпълняващ длъжността председател на СЕМ. Тя замени на поста за следващите шест месеца Габриела Наплатанова. Приоритетите на новия председател на медийния регулатор са предвидимост, прозрачност, гарантиране на плурализма и редакционната независимост за медиите. "Медиите, с които ние работим и над които осъществяваме надзор,..
Разкъсана облачност
Ясно