Здраве и стил на живот - избрано от печата

133 млн. лв. са просрочените дългове на НЗОК към чужди клиники, извежда в заглавие СЕГА. Здравната каса дължи 271 млн. лв. за лечение на български пациенти в чужбина, като 133 млн. лв. от тях са просрочени, сочат резултатите от спешната проверка за задълженията на институцията към чужди здравни фондове, която насрочи зам.-министърът на здравеопазването и председател на надзорния й съвет Жени Начева в петък. Сумата е същата, каквато съобщи по-рано управителят на НЗОК проф. Камен Плочев пред депутатите. Същевременно в бюджета на касата за тази година са заложени 73 млн. лв. за разплащане с чужди клиники. Цяла седмица различни представители на кабинета оспорваха данните на Плочев, а финансовият министър Владислав Горанов предупреди, че разминаването може да провали подписването на рамковия договор за тази година.

Виж повече

Всяко седмо училище с е-дневник, четем в МОНИТОР. Приблизително всяко седмо училище използва електронен дневник. Това показва проучване на образователното министерство чрез анкетиране на 2139 школа, което установило, че иновацията е въведена в 316 учебни заведения. Към момента все още няма нормативно изискване за водене на електронен вариант на дневниците в системата на училищното образование. Предстои обаче изменение на Наредбата за информация и документите за системата на предучилищното и училищното образование, в което е предвидено от учебната 2018-2019 година дневници да може да се водят в хартиен и/или в електронен вид. Така преподавателите ще могат да влизат направо с таблета или смартфона, през който да вписват отсъствията, оценките и забележките на учениците.

Виж повече

Бизнесът извоюва тройно по-голям внос на работници, информира СЕГА.  По-лесен и тройно по-висок внос на работна ръка от страни извън Европейския съюз си извоюваха работодателските организации. Вместо квота от 10% от средносписъчната численост на наетите по трудов договор работодателите ще могат да внасят при облекчени условия от трети страни до 35% от общия си състав. Това са предложените нормативни промени между първо и второ четене на законопроекта за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Виж повече

Избират между 4 варианта за райониране на страната, отбелязва МОНИТОР. България ще избира между 4 варианта за нова карта на икономическите райони за планиране на страната. Това стана ясно в понеделник по време на дискусия, организирана от столичен ежедневник. На нея първоначално бяха представени 3 варианта, но по врече на обсъжданията от Института за пазарна икономика (ИПИ) предложиха четвърти.  Първият от представените днес предвижда в страната да има 5 района от ниво 2. Според втория вариант районите от ниво 2 ще бъдат четири. Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - шест, но с променен обхват. От ИПИ препоръчаха преди да се премине към избор да се направи оценка за достъпа до ресурс за Югозападния район и съответно столицата в третия вариант. Десислава Николова от института предложи четвърти вариант. Той предвижда деление на Западна България - като един голям район, Черноморски район - Североизточен или Дунавски район, и Тракийско-Родопски район. В Западния район ще се включва и част от сегашната Северозападна България.

Виж повече
Спор трябва ли София да е в отделен район, коментира по темата 24 ЧАСА. Трябва ли София да е самостоятелен икономически район, или да остане част от по-голям, но така да намалява възможността на останалите общини да ползват европейски средства. Това е основният проблем при новото икономическо райониране на страната, което се налага да влезе в сила от 2020 г. заради правилата на ЕС. При сегашното деление с 6 района Северозападът остава с по-малко от минималните 800 хил. души население. Засега и двата варианта, които са фаворити за новото райониране, предвиждат София да е част от по-голям район.

Виж повече

Климатът става все по-нестабилен и времето все по-внезапно се променя, пише ТРУД. Резки необичайни застудявания и обилни валежи от сняг през зимата и от дъжд през лятото ни застигат все по-често. Една от основните причини за това е увеличението на влагата в атмосферата, обясниха експерти. Главен виновник е замърсяването на океаните и моретата с боклуци и пластмаси, които убиват планктона и нарушават баланса, защото именно те са основният източник на изпарения. „Повечето вода, която започва да се съдържа в атмосферата, в един момент трябва някъде да се извали и това може да се случи както сега – в края на зимата с отрицателни температури или през лятото, където все по-често има екстремни валежи”, обяснява метеорологът от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН проф. Валери Спиридонов. Той обаче подчерта, че все пак още е зима, така че тези валежи не са нещо крайно необичайно и припомни, че е имало сняг и през март, та дори през август.

Виж повече