Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как агенцията помага на бежанците - деца и на болните

Държавната агенция за бежанците в помощ на най-уязвимите

От началото на 2018 г. 1375 чужденци са подали молба за международна закрила

Как приемаме бежанците и какви са възможностите за гарантиране на човешките им права у нас - отговорите потърсихме от Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, чиито основни функции са свързани с приема, настаняването, регистрацията и разглеждането на молби на чужденци, търсещи закрила в страната ни. Към кого и как да се обърнат, разяснява директорът на дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ в ДАБ Димитър Киров.

Международната закрила, която ДАБ предоставя, е статут на бежанец и хуманитарен статут. Всеки чужденец, съгласно Закона за убежището и бежанците, който се намира на територията на страната, може да подаде молба за международна закрила като това може да направи във всяко едно от териториалните поделения на ДАБ в страната, в централното управление на агенцията, както и пред всеки друг държавен орган. Неговото волеизявление трябва да бъде лично и да съдържа искането към Република България, обяснява Киров.

След регистрацията на чужденците, с тях се провежда т.нар. административно производство, което включва провеждането на едно или няколко интервюта с тях. Съобразно събраните факти и доказателства, изложени в бежанската история на чужденеца, се прави извод, за това дали той заслужава международна закрила или не. Освен това историята се верифицира съобразно данните, които агенцията има за неговата държава по произход. За да може да получи статут на бежанец, чужденецът трябва да отговаря на няколко условия - предимно на това да бъде преследван, да се опасява от някакъв вид преследване, основано на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Чужденците, които отговарят на международната закрила “хуманитарен статут”, следва да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, изтезание или в хипотеза на въоръжен конфликт, както е със Сирия.

По време на производството, чужденците имат право на безплатна правна помощ, в това число и по време на съдебното им производство, ако агенцията е постановила отрицателно решение. Тези хора могат да се обърнат и към Националното бюро за правна помощ, както и към неправителствени организации, които работят на терен в териториалните поделения на агенцията - става дума за Български Хелзински комитет, “Каритас”, “Глас България”.

От началото на 2018 г. 1375 чужденци са подали молба за международна закрила. Хората са предимно от Афганистан, Ирак, Сирия, Пакистан и Иран. През 2017 г. е имало спад в подадените молби за закрила, за разлика от 2016 г. и предходните години. В настоящия момент миграционната обстановка и в частност подадените молби за закрила, са малко.
Сред потърсилите международна закрила в България има и непълнолетни. От началото на 2018 година техният брой е 373, от които 160 са непридружени.

Здравно осигуряване, социално подпомагане, образование, в това число и изучаването на български език, както и помощ при намиране на работа, са част от ангажиментите на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет към хората, потърсили закрила у нас. Как се гарантира и осигурява всичко това обяснява Мария Нецова – експерт в дирекция „Социална дейност и адаптация“ в Държавната агенция за бежанците.

След като лицата бъдат регистрирани и настанени в нашите териториални поделения задължително минават медицински преглед, за да може да се идентифицира тяхната необходимост от здравни услуги, ако има такава. Всички лица, търсещи закрила, са здравно осигурени ние ги подпомагаме за избор на личен лекар. Осигуряваме превод или медиатор, който може да ги заведе до болничното заведение. В случаите, когато е необходимо за деца или за хора с тежки здравословни проблеми, осигуряваме транспорт. Обособени са здравни кабинети в териториалните поделения и е назначен медицински персона.

Тъй като има много деца, търсещи закрила, много от тях от години не са посещавали училище, и затова от ДАБ са наблегнали на това да ги включат в българската образователна система. Тази година има 96 записани деца. Осигурява се транспорт. Ние сме осигурили преподаватели, които водят курсове по Български език и за деца, и за възрастни. Социален работник придружава децата до училище. В качеството си на медиатор между родители, деца, директори на училища, работим и с регионалните управления по образование, които ни подпомагат. Ние подаваме към тях информация кои деца и на каква възраст имат желание да бъдат включени в училище и те ни съдействат по разпределяне в различни училища.

Провеждаме и информационни сесии в териториалните поделения. При всяко едно постъпило предложение за работа в Агенцията за бежанците се организират такива сесии с лицата, които желаят да си намерят работа. Държавна агенция за бежанците издава и служебни бележки на лицата, които имат право на работа, т.е. съгласно закона, ако те до три месеца нямат приключило производство, им се издава служебна бележка, която удостоверява, че имат право на работа.
Такава е страната ни за хората, потърсили убежище тук. Очаквайте техните истории от първо лице и още срещи с хората, които им помагат, в следващите издания на „Родина зад граница“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..

публикувано на 22.02.25 в 09:36