Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

БЧК в помощ на бежанците

Близо 3 хиляди души, предимно със статут на бежанци или хуманитарен статут, са получили подкрепа от БЧК през последните 9 месеца. Общият брой на подпомогнатите обикновено надвишава броя на посещенията, тъй като при едно посещение бежанците често получават повече от една услуга чрез Бежанско-мигрантската служба. Вече 25 години мигрантската служба подпомага търсещите закрила и убежище при социалната им ориентация и интеграция, намирането на работа, достъпа до здравни услуги.

Бежанско-мигрантската служба е създадена през 1997 г., но работата с бежанци започва през 1993 г. след като през 1992 г. България подписва Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. и Нюйоркския протокол. Първоначално започва процес на изграждане на система за предоставяне на убежище в България, което отнема няколко години и докато се създават структурите, БЧК на терен започва да изпълнява дейности, свързани със социално включване на търсещи закрила лица и интеграционни мерки за бенефициенти на международна закрила, т.е. бежанците, обясни ръководителят на Бежанско-мигрантската служба на БЧК Марияна Стоянова.

По думите ѝ основните проблеми, които разрешават за хората, потърсили помощ, са достъпът до здравни услуги. Поради езиковата бариера бежанците имат нужда от медиатори, каквито от БЧК им осигурават. Има и хора сред бежанците, които търсят организацията, за да им помогне да запишат децата си на училище, да си намерят работа, по-рядко ги търсят и за съдействие за намиране на жилище.
Много често се налага да помогнем и с плащане на някой наем или режийни на някое семейство, където основно бащите работят, но са останали без работа и нямат средства. Също така организираме и курсове по Български език, посочи Стоянова.

През всички тези години БЧК винаги е намирал донори. Най-силният и голям донор, с който БЧК работи от 25 години, е Върховният комисариат за бежанците. Ние изпълняваме годишни програми, финансирани от него, където има интеграционен компонент и основно това са курсове по Български език и възможност да се заплаща такса за професионални курсове за хората, които вече имат статут.

От БЧК подпомагат бежанците и за намиране на работа, защото имат връзки с работодателите. Особено внимание се отделя на уязвимите случаи - на хронично болни, възрастни бежанци, на хора с психични проблеми, особено на хора с депресия. Такива хора биват насочвани към фондация “Център - Надя” или към психиатри или психолози, допълни Стоянова.

Освен пряко с бежанците, Бежанско-мигрантската служба на БЧК, работи за укрепване на гражданското общество в България и разчупване на стереотипите за бежанците, като се опитва да създаде към тях отношение на приемане и толерантност. Стоянова разяснява, че през последните години, особено след 2013 г., с навлизането на по-големите бежански групи, от организацията работят с пиари за обективно отразяване в медиите на предизвикателствата, които носи миграцията, както и за публичния образ на самите бежанци, че това са напълно нормални хора с нормални, човешки стремежи и желания и не бива да бъдат възприемани като заплаха.

Освен това се работи и на ниво институции, т.е. представители на БЧК работят в различни работни групи като Комитета за наблюдение на фонда “Убежище, миграция, интеграция”, координационните срещи, които Агенцията за бежанците организира. БЧК участва и на международно ниво - Стоянова вече втори мандат е председател на платформата на европейските национални дружества, които работят с бежанци и мигранти.
Поддържат се контакти с колегите им от турския полумесец и с организациите в другите държави.

БЧК окуражава и т.нар. академична инициатива и тази година е факт, че Софийският университет е одобрил и пусна програма за магистърска степен “Социална работа с бежанци”, т.е. вече хора, които искат да се занимават и да имат подходящото образование, вече могат да го правят. Освен това националните дружества на червения кръст по целия свят имат система през международния Червен кръст за издирвания на хора, които поради военни конфликти или природни бедствия, са се разделили с близките си и ги търсят.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35