Българското представителство е основано преди 25 г. През тези години се утвърждават трайни връзки с институции като „Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“, Държавната агенция за бежанците и Агенцията за социално подпомагане, споделя Борислав Грозданов от Комисариата.
Паралелно с това финансират и неправителствени организации. Основните им партньори са Български червен кръст, Български хелзинкски комитет, Съюз на жените бежанки, Българският съвет за бежанци и мигранти и чрез тях финансират програми, чрез които хората търсещи закрила, получават безплатна правна подкрепа, социални услуги, независимо дали са настанени в центровете или извън тях, както и психо-социална помощ.
Важно е да подчертаем, че срещаме бежанци в различен етап от живота им от момента, в който пристигнат в страната ни, до такива които живеят тук от години. Имаме разнообразни истории. Доста от тези хора са минали през много тежки изпитания по пътя си. Те са в преходен етап от живота си, в който усещат трудностите от това, че са напуснали родината си, посочва още Грозданов.
Представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България осъществява мониторинг за всеки бежанец, с когото влиза в контакт. Настояваме да се спазват установените законови процедури. Особено ако говорим за деца, които пристигат сами в България - детето не бива да се затваря в затворени центрове и е добре да се насочи към определена социална услуга, където да му се обърне необходимото внимание. Също така трябва да има правен представител и социален работник. Ако детето има специфични нужди, тогава го насочваме към съответните партньори , които го поемат и му предоставят необходимите услуги.
Грозданов разказа, че бежанците, идващи у нас, са предимно от Афганистан, Сирия и Ирак. Под 1% от афганистанците в страната получават закрила, което означава, че голяма част от тях нямат шанс да останат в страната легално. След като излязат от центровете има редица други трудности, с които се сблъскват - намиране на работа, езиковата бариера и др.
Грозданов посочи също, че голяма част от българите изпитват страх към бежанците и как ще се отрази интеграцията им в обществото. Голяма част от тези страхове се основават на неразбиране и погрешна информация. Миналата година направихме проучване, което цели да изследва общественото мнение към бежанците и бяхме окуражени от един факт - близо половината от респондентите смятат, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество като една част от българите биха помогнали на бежанец да си намери работа.
В бита и културата ни е заложено гостоприемството. Мога да кажа, че България може да бъде още по-гостоприемна. Това е е въпрос на чисто човешко ниво. Хубаво е да имаме предвид, че тези хора не идват тук по свое желание, а идват, защото бягат от конфликт - война, т.е. те спасяват живота си по този начин и не са избрали да бъдат в тази ситуация, в която всеки може да попадне, коментира Грозданов.
За да отговори на специфичните нужди на идващите у нас чужденци, Комисариатът, съвместно с Факултета по педагогика към СУ „Св.Климент Охридски“ разкри през тази година магистърската програма „Социална работа с бежанци и мигранти“.
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..