Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Децата на село - най-щастливи

Приятелският и семейният кръг са определящи за щастието на децата. Това показва национално представително проучване „Гласовете на децата“, проведено сред подрастващи, които са между  9 и 17 години, поръчано от УНИЦЕФ - България. Мнозинството от  децата - 81%, твърдят, че се чувстват щастливи, което е с цели 22 пункта повече от предходното изследване, проведено през 2001 година. 
Друг положителен резултат, който УНИЦЕФ отчита, е, че съвременните деца са по-информирани за опасностите около тях (като употреба на психоактивни вещества и алкохол) и за правата си, в сравнение с връстниците им преди години . 
Проучването е проведено през 2017 г., а  изследваната съвкупност се състои от 585 респонденти, от които 402 представляват националната извадка, а 183 респонденти са от малцинствени етнически групи, в институционална грижа и деца с увреждания. Целта е да се проучат нагласите на децата и младите хора в България по широк спектър от теми: щастливи ли са, как се чувстват в училище и вкъщи, в каква степен са интегрирани в съвременното общество, употребяват ли психоактивни вещества, чувстват ли се в безопасност, информирани ли са, знаят ли правата си, какво очакват от политиците и как виждат своето бъдеще. 
Макар възрастта, полът, населеното място и етническата принадлежност да не са сред факторите, които определят в голяма степен чувството за щастие, интересна подробност е, че децата в селата са най-щастливи, посочи Наталия Георгиева, консултант към УНИЦЕФ - България. 
Макар съвременните деца да проявяват критичност към училището, те са удовлетворени от посещението в него. Учителите са и на второ място сред хората, на които те имат най-голямо доверие, а логично - децата вярват най-много на родителите си. Най-ниско доверие подрастващите имат към правителството, президента и съда, като дори църквата изпреварва по доверие сред институциите. 
От проучването става ясно още, че половината от децата знаят за техни приятели, съученици или връстници, че пушат, като почти толкова свидетелстват за употребата на алкохол. Съпоставката на нагласите през 2001 и 2017 г. показва, че преди 16 години децата са били много по-скептично настроени по отношение на ситуацията в страната. 
Сега българските деца са оптимисти за собственото си бъдеще. Приблизително две трети от тях считат, че животът им ще бъде по-добър от този на родителите им, а 15% - че ще бъде много по-добър. Затова и 57% от респондентите искат да останат да живеят в България след като завършат училище, а 22 % да се преместят в друга държава. 
За да осигурят по-добро бъдеще за децата, от ДАЗД изготвят нова Национална стратегия за детето, която е с времеви хоризонт 2019 - 2030 г. 
Основните принципи, които се залагат в Националната стратегия, се базират на тези, които са приети в Конвенцията за правата на детето на ООН, а именно - недопускане на дискриминация; най-добър интерес на детето; право на живот, оцеляванe и развитие; право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде взето предвид.
Още по темата - чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Музей на българския спорт

Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..

публикувано на 27.04.24 в 16:00
Никола Фурнаджиев

Адресите на любовта - Никола Фурнаджиев

Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..

публикувано на 27.04.24 в 14:00
Надя Розева

Как изкуството може да гради мостове

Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..

публикувано на 27.04.24 в 13:00
Божана Славкова

Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е  Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..

публикувано на 27.04.24 в 11:56

Изчезват ли врабците

Броим врабчетата на 27.04  – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..

публикувано на 27.04.24 в 10:30
Андрей Илиев

Какво търси поколение зет

Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..

публикувано на 27.04.24 в 09:48

Младите и ЕС

Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с  Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; ·   Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..

публикувано на 27.04.24 в 11:00