Здраве и стил на живот - избрано от печата

Две трети от гражданите не виждат полза от прокуратурата, извежда в заглавие СЕГА. Директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер и експертът Теодор Славев представиха проучване какъв трябва да бъде новият главен прокурор. 69% от гражданите на страната ни не виждат никаква полза от работата на главния прокурор Сотир Цацаров, а 22 на сто не очакват нищо различно от наследника му. Това сочат данни от проучване на социологическата агенция "Глобал Метрикс", представено в сряда. Изследването е изготвено в периода от 5 до 20 февруари по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) и обхваща 1090 пълнолетни българи от цялата страна. Малко над една трета от участниците в проучването са категорични, че прокуратурата се е използвала за политически цели. Точно толкова очакват следващият главен прокурор да не превръща държавното обвинение в бухалка, а 60 на сто искат той да бъде независим от политически кръгове. Близо 20 на сто от гражданите са съгласни, а над 40 на сто са донякъде съгласни, че борбата с корупцията през мандата на Цацаров е била основно кампанийна, а не системна.

Пореден управител на НЗОК заговори за ръст на здравната вноска, научаваме от СЕГА. За пореден път управител на здравната каса опитва да започне дебат как да се увеличат парите, които НЗОК харчи, и както обикновено, вариантите са два - по-висока здравна вноска или по-малък набор услуги, които да плаща касата. Сегашният шеф на касата - Дечо Дечев, определи пакета, покриван от касата, като прекалено разширен. "Той включва всякакви права и на всички. И от друга страна, срещу тези права, които трябва да се заплатят тези дейности, стои лимитирана сума. И оттам идва цялото напрежение”, каза Дечев пред Би Ти Ви. За да се разшири достъпът до лечение, трябват промени в политиката, коментира той. "На практика, срещу това дадено право стои задължението всички да даваме по 8% от доходите си. Ако искаме тези права да се реализират или трябва да внасяме по-висока вноска, или политиците да определят система от мерки и действия, чрез които в касата да постъпват повече средства”, каза още управителят на НЗОК.

Инвалидните пенсии за общо заболяване са нараснали два пъти и половина за 18 г., сочат данните на Националния осигурителен институт, цитирани от МОНИТОР.  През 2000 г., когато хората с увреждания за първи път взеха такава пенсия, право на нея имаха 177 624 нашенци. Само за 14 г. българите, които я получават са станали 390 412, а през 2018 г. броят им вече скача на 457 432. Същевременно всеки втори инвалид е в трудоспособна възраст. Пенсия за инвалидност поради общо заболяване се отпуска на всеки българин с 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност. Освидетелстването с ТЕЛК носи редица социални привилегии освен пенсията. Сред тях са безплатна винетка, талон за паркиране и данъчни облекчения. От началото на тази година всички пълнолетни болни с над 50% намалена работоспособност взимат и месечна финансова подкрепа от 24 до 198 лв. в зависимост от увреждането. Освен това имат право на целева помощ за общинско жилище ако са самотни или отглеждат дете с увреждане. Могат да получат и целеви средства за изработване и покупка на помощни средства и медицински изделия.

До 28 деца в градинска група, пише МОНИТОР. До 28 хлапета ще могат да бъдат приети в групите на целодневните и полудневните детски градини. Това предвиждат промените в наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, публикувана за обществено обсъждане. В момента максималният брой на децата в яслените групи е 18, а на целодневни и полудневни групи – 23. Той може да бъде завишен с до 2 деца съответно на 20 за най-малките и на 25 при по-големите малчугани. Когато броят на децата в яслените групи в детските градини, изчислен на базата на средна месечна посещаемост за период три последователни месеца, е по-малък от 12, максималният брой на децата в яслените групи пък може да бъде завишен с още до 3 деца. Така хлапетата могат да бъдат до 23.

Пластмасата аут от детските градини, четем в ТРУД. Детски градини в цялата страна се включват в кампания по замяна на пластмасовите чашки за еднократна употреба с метални. Инициативата е на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие и вече е подкрепена от 19 забавачки от София, Благоевград, Пазарджик, Търговище, Елин Пелин, Перник и Чепеларе. От началото на месец март всички детски градини и на територията на община Варна преминаха към металните чашки. От екоцентъра наричат кампанията „Аз избирам чашата за многократна употреба“. Според цитираната на сайта на организацията статистика, всеки ден в 1894 детски градини в България, всяко дете от общо 224 380 децa употребява средно по 5 бр. еднократни чаши на ден. Така се изразходват над 1 милион чаши всеки учебен ден, което се равнява на 240 милиона чаши годишно с общо маса на отпадъка над 550 тона. Пак според данни на организацията, в нито една страна-членка на Европейския съюз в детските забавачки не се използват пластмасови съдове.

Ливадна птица от изчезващ по света вид живее в София, отбелязва 24 ЧАСА. Световно застрашеният вид птица ливаден дърдавец обитава София. Това е било установено от екипа на общинската инициатива “Визия за София” при изследване на биоразнообразието в столицата. Проучването включва картиране на зоните с концентрация на биологично разнообразие, списък на природните местообитания и видовете растения и животни, определяне на индикаторни видове, чрез които да се следи състоянието на средата, и изготвяне на методика за мониторинг. Ливадният дърдавец се среща у нас, но експертите не са очаквали да го регистрират в София. Птицата е колкото пъдпъдък на големина и е прелетен вид. Зимува в Африка и на остров Мадагаскар. Иначе основното заключение в анализа е, че в София има много богато биоразнообразие и на сравнително малката територия на общината се срещат голям брой видове растения и животни. Около 9% от града са важни защитени територии и зони. И макар да е най-големият и гъстонаселен български град, е успяла да запази много диви територии. Определени и картирани са 33 зони с концентрация на биоразнообразие