Масово асансьорите у нас са по-стари от 30 години и не се поддържат нормално. Това казва в интервю за МОНИТОР Веселин Маринков - председателят на Българската асансьорна асоциация. Проблемът с тежкото състояние на голяма част от тях се корени още в началото на 90-те години. От тогава всички стари асансьори дълго време бяха оставени от етажните собствености на самотек. Решиха, че това е нещо чуждо и спряха да се грижат изобщо за подемниците. Не отделят достатъчно пари не само за месечния абонамент, но дори за елементарни ремонти и логично асансьорите напълно се амортизираха. Това демотивира техниците да ги поддържат и затова хората напускат. При 1000-1200 лв. заплата никой не иска да носи отговорност за старите асансьори, които са на 50-60 и дори 90 години. 120 000 са асансьорите в България, като около 100 000 са стари, за които няма резервни части. В момента се борим за модернизация и те да бъдат по-безопасни.
На 9 април биопроизводителите бяха на протест. След него все още за широката публика остава неясно какви бяха причините за него. Основната причина за протеста е наредбата, която има задача, базирайки се на европейските регламенти, да създаде правила за сертифициране на биопродуктите в България, обяснява ТРУД. Тя от самото начало не беше добре написана, а с последните изменения стана ужасна за прилагане, поради много тежки изисквания, някои от които невъзможни за изпълнение. Съгласно въпросната наредба контролиращото лице трябва да вземе проби от всички отделни парчета земя, които са под контрол, да изпрати в акредитирана лаборатория за анализ на пестициди и едва след това да издаде сертификат. Ако в едно поле има повече от една култура, то пробите трябва да бъдат колкото броя култури. Дотук нищо лошо, ако тези анализи не трябва да ги плаща стопанинът, защото цената за анализ е между 400 и 600 лв. за всяка проба.
Памела Костадинова е последна година студент в Нов български университет, специалност “Актьорско майсторство“. Макар все още да не е завършила образованието си, тя вече има участие в няколко филма, които сме гледали на малкия екран. При гостуването си в предаването "Добър вечер, София“ тя разказа какво я мотивира в избора ѝ театралното..
През 2025 г. се навършват 1170 години от създаването на глаголицата от светите братя Кирил и Методий. Именно затова, 2025 г. ще бъде Година на глаголицата в Националната библиотека. Д-р Ивета Рашева , главен редактор на сп. “Библиотека”, е особено свързана с темата за глаголицата. По нейна инициатива тази година ще бъде наречена Година на..
158 проверки е извършил Столичният инспекторат от петък до неделя (17-19 януари) във връзка с прогнозата на НИМХ за очаквания потенциал на замърсяване на въздуха с ФПЧ10. При проверките са съставени 9 акта на нарушители. Броят на проверките на потенциални замърсители на въздуха от началото на годината е общо 545, а на актовете - 50. От тях: 252..
" До последния човек са били извозени от планината . Проблемите са били решени в движение. Успели сме да се справим с тази трудна задача в ден, в който планината е достатъчно посещавана." Пускат допълнителни автобуси на градския транспорт до Витоша Това съобщи пред БНР Владимир Лазаров, ръководител към център "Маркетинг" на Центъра за..
Младежки работници, служители на младежки центрове или НПО, дори действащи учители могат безплатно да получат допълнителна компетентност и умения, ако кандидатстват и станат участници в т.нар. Академия за младежки работници "Мисия Ментор". За целта организаторите от сдружение "Ре-Акт" търсят хора, които започват или имат някакъв опит за..
Георги Господинов е избран от читателите на Столичната библиотека за писател на десетилетието. Сред останалите отличени писатели на десетилетието са Захари Карабашлиев, Стефан Цанев, Здравка Евтимова и проф. Цочо Бояджиев. Изборът на най-четените съвременни български автори вече десет години се прави от читателската аудитория на Столичната библиотека въз..
Броят на контейнерите за разделно събиране на отпадъци от опаковки зависи от регистрираните жители на постоянен адрес. Ако се окаже, че са малко – например в бързо развиващи се квартали или по Витошката яка, може причината да е, че там живеят повече хора, отколкото са регистрирани официално. Това разясни пред БНР-Радио София Георги..