Дневникът на една софиянка: Защо не мога да си почивам като хората?

Вярвам, че четейки Дневника ми с моето любезно разрешение и насърчение, се опознаваме взаимно, драги мои!

Забелязвам още на какво реагирате повече и какво минава покрай вас като до болка припявана бг естрада. Понякога хората сме еднакво досадни с общите ни тегоби и ги възпяваме…

Днес закръглям десета страница от Дневника на тема, която ме кара да размишлявам за повече от 5 минути и искрено ще се радвам, ако хване и вас по пътя. Но стига любезности и стаени надежди, да минем по същество!

Вярвам, че сте забелязали също така, че освен софиянка, съм и умерена невротичка, което прави съществуването ми леко комично, на половина нелепо и бих добавила досадно на моменти. За мен самата най-вече, защото някои сценарии се повтарят до безкрай.

Като например невъзможността да си почивам пълноценно. Тази ситуация не произлиза от някакви зли шефове, които не ме оставят да надигна глава и ме карат да работя денонощно като радио робиня с 24-часов радиоефир да речем, а защото аз самата не си позволявам удоволствието да се отпусна. Дори когато съм в регулярен отпуск.

Ще кажете: не ни се вярва, Бела, та това е най-лесното нещо на света, нищо да не правиш.
Сигурно сте прави, другари, но това за момента не важи за мен.
Разбира се, правя усилия да променя статуквото, като взимам добър пример от моето куче. Което когато играе, играе с цялото си същество, когато почива пак е със същата доза ентусиазъм.

При мен тази форма на неспособност се дължи на мисловния поток, който често ме залива или по-скоро лашка в разни посоки, много глупави посоки…

Мисля, че трябва да призная няколко неща пред вас:
- Пристрастена съм стреса, захранва ме с фаст фууд енергия;
- Само след кански усилия и напъни се чувствам истински удовлетворена;
- Почивката ме кара да се връщам назад в миналото и да превъртам отминали моменти и тревоги.

Също така технологиите, цялото това мултитаскване, е разцентровало мисленото ми и когато се налага да се фокусирам върху едно нещо, често давам накъсо.

Тъжна работа ще заключите, модерна, резултат от сегашния начин на живот. Но няма да се отчайваме, нито да прекаляваме с чая и да се оплакваме до безкрай… Все пак признанието е първата стъпка към конструктивната промяна.

В тази връзка ще ви разкажа две притчи с поука за съвременния човек.

Учени решили да направят следния експеримент: Подложили една група мишки на постоянен стрес. Карали ги да въртят до изнемога колелото в клетките, пускали им регулярно ток, ръчкали ги с пръчки, засипвали ги с пясък. След тези мъчения им давали кратка почивка, малко храна и стресирането продължавало. Другата група ги оставили просто да се хранят, без обаче никакви други активности. Клетките им били напълно празни.

Какво се случило с двете групи мишки – стресираните и оставените на самотек?
Умрели с малка разлика във времето. Угоените просто се пръснали от храна и скука, а другите измъчени до краен предел в един момент вдигнали крачета нагоре и се предали. 

Какъв е изводът, приятели, от тази измислена от мен съвременна притча с експериментален характер (извинете ме, но винаги когато нещо е разказано като история с мишки звучи по-ясно за нас хората)? Изводът е, че трябва да редуваме състоянията и да превключваме на различни скорости, защото иначе резонно ще се разбием.

Вместо втора подобна притча ще подхвърля към вас три семпли съвета:
- Излизайте в природата без телефон, ако ви се снима, сложете го на самолетен режим или пък най-добре вземете си фотоапарат.
- Оставете батерията на телефона ви да падне и тръгнете на разходка без посока, просто се шляйте.
- Вземете дебела книга, която винаги сте искали да прочетете, и четете до сладка изнемога…

Стресът пак се появи, къде без него, но ако сте на почивка надхитрете го!

Успех!