Чудя се днес, приятели, коя от двете теми, които занимават съзнанието ми, да засегна: дали затова как от време на време пак се налага да се борим за изконни човешки права или по-скоро да ги пазим – каквото е правото на жената да разполага с тялото си, или пък нещо съвсем различно - за характера да се отдадеш на призванието си, каквото и да е то…
Относно първото се отказах засега, защото все още сме част от демократично общество и нещата са решени нормативно. Но не заспивайте пред сигурността на статуквото, защото злото и неговите проявления никога не спят и са готови да спрат всеки цивилизационен развой и отново да ни натикат в някоя дупка, от която да ни контролират и експлоатират.
Наистина спирам, защото започвам сериозно да качвам кръвно.
Да се върнем на втория ми избор – да се отдадеш на призванието си. Нещо, което зависи от нас самите, но ние често го саботираме поради неувереност, прекалено съобразяване и страх, много страх.
Ще ви разкажа за две понятия, които анализират много и важни мислители от различни епохи.
Характер и съдба. Или това, което вярвам, че движи всички осмелили се да се последват, характер-съдба като неразделно цяло. Нека да се опитам да го опиша… Това е онази невъобразима вяра и отчаяние, че си избран и от теб зависи дали ще се възползваш от това, на цената на всичко. Дори на това, което не предполагаш, че притежаваш.
Много често човекът, тръгнал по своята пътека, споделя:
Аз не мога да правя нищо друго. Наистина!
Не е вярно, разбира се, че може. И най-вероятно е правил, докато стигне заветната цел. По-точното обяснение е, че не иска. Твърдо не желае да не последва съдбата си. Забележете двойното отрицание. Това е противопоставянето на всичко и всички.
Новалис, един от най-странните и значими немски поети от ранния романтизъм, пише:
„Съдба и характер са двете имена на един и същ принцип.“
Това е инатливото вярване, че съдбата, тоест нещо извън нас е подредило вече картите ни, и ние сме длъжни да я изиграем по възможно най-добрия начин. Защото така или иначе всичко води натам.
Ницше говори за първи път за съдба-характер в това неразделно цяло. Той казва така:
Когато някой има характер, той има и преживяване, което непрекъснато се повтаря.
Това е още по-интересен поглед върху тази симбиоза. Ние имаме по-скоро усещането за синхроничност. Че предизвикваме обстоятелствата, но и че те ни извикват на свой ред. Сякаш вървим гърбом към съдбата си и това придава въпросния мистичен контекст.
А всъщност, както го определя немският философ Валтер Бенямин, трябва да мислим тази взаимовръзка юридически.
Няма съдба без вина.
Бенямин цитира и Гьоте:
„Ти, който създаде човека виновен.“
Тоест този индивидуалистичен път, който някои решават да последват, макар и гърбом, върви с усещането за вина, предателство, измяна, висша форма на егоизъм.
Защото хората около нас не обичат даден човек от групата да изпъква. На нас ни е добре така, когато сме едно и се движим с равни темпове.
Затова понякога сме готови, виждайки до нас чистия талант или неговия зачатък, да го потиснем, защото не се знае какво ще последва и най-вече какво ще се промени.
Ето тук аз ще събера характер и инстинкт, защото всъщност характерът произлиза от инстинкта.
Или както заключва големият наш поет Константин Павлов:
„Разумът е самоосъзнал се инстинкт.“
Аз лично се доверявам на инстинкта си, а ти?
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно