Всички знаем, че Пловдив е Европейска столица на културата. Ясно е, че всички традиционно големи фестивали са част от специалната програма по този повод. Такава е ситуацията с Opera Open. Факт е, че програмирането на фестивала тази година е изключително силно. Моят личен фаворит (при наистина сериозна конкуренция) е Отело с Хосе Кура.
Спектакълът е този петък на Античния театър.
Целият състав е силен, но фигурата на аржентинският тенор е ярка и открояваща се в много отношение. Обвит в клишета - от определението "четвъртият тенор" след тримата големи, през най-секси тенорът до най-арогантния сред тенорите, той обича да има мнение и да го изразява. Случвало му се е дори да се конфронтира с публиката, част от която го е освиркала на спектакъл в Испания.
Със сигурност е от смелите. Но по-важното е как пее. Хубаво е, че в Повдив той ще гостува в една от коронните си роли (по брой изиграни спектакли и оценка на критиката), а именно - Отело.
Но нека започнем отначало - а то е на 5 декември 1962-ра в аржентинския град Росарио, главния град на провинцията Санта Фе. Тогава е роден Хосе Луис Виктор Кура Гомес. Първо свири сериозно на класическа китара, 15-годишен е, когато дебютира като хоров диригент, на 16 започва да свири на пиано и да учи композиция - тоест, подготовката му е многостранна, преди да се захване да пее.
Всъщност голямата му мечта е да композира. Следва в музикалния департамент на университета в родния си град, после печели стипендия за Театро Колон в Буенос Айрес, набляга сериозно на дирижирането и композирането, но вече и пеенето е на дневен ред. През 1991-ва (когато е почти на 30) се премества да живее в Италия вече с идеята за певческа кариера. 1994-та e изключително важна за аржентинеца - тогава той печели Първата награда на Опералия (конкурса на Пласидо Доминго) и прави първия си голям запис на цяла опера за голяма компания - на "Вилиси" от Пучини. Именно през 1994-та му се събират много дебюти - включително в САЩ (в операта "Федора" на Умберто Джордано редом с Мирела Френи). Година по-късно е дебютът му в Ковънт Гардън в "Стифелио" на Верди. Следват ключови роли в Самсон и Далила, Норма, Кармен, Андре Шение... репертоарът му става все по-обширен, а впечатляващите интерпретации му гарантират мястото сред най-обещаващите нови певци. През 1997-а пее на фестивала в Равена под палката на Рикардо Мути в Селска чест от Маскани.
Междувременно BBC избират именно Хосе Кура за сегмента за Пучини в поредицата Великите композитори. Същата година дебютира в Ла Скала в Джоконда на Понкиели и е поканен веднага за следващите два сезона, все под палката на Рикардо Мути. Междувременно пее дуети със Сара Брайтман, и продължава да разширява репертоара си. Пак през тази 1997-а е първата му поява в Отело - в оперния театър в Торино, този път диригент е Рикардо Мути, а заглавията във вестници на следващия ден са зашеметяващи - "Хосе Кура: Новият Отело се роди". Е, следват гастроли по големите сцени на петте континента. А сега и в Пловдив.
Но Хосе Курса не е типичният тенор. Страстта му към дирижирането го повежда и по тази пътека. В края на 90-те дирижира спектакли на Селска чест и Палячи (като тук пее и ролята на Канио), явно добре, защото получава покана за тригодишен договор със Синфония Варсовия (тук поема палката не от кого да е, а от Йехуди Менухин). Любопитно е, че гастрола на Хосе Кура в Пловдив почти съвпада с концерта на същата тази Синфония Варсовия във Варна.
През 2007-а талантливият аржентинец влиза и в още две роли - на режисьор и сценограф - от Самсон и Далила в Германия до Селска чест във валонската част на Белгия. Оттогава е и гост-преподавател в Кралската музикална академия в Лондон. И с това маркираме само някои от големите събития и успехи в кариерата на Хосе Кура. Наградите, и почетните звания са много, записите на опери - над 12.
Безспорно той не може да остане незабелязан - на сцената и извън нея. И сега е част от афиша на Пловдив като Европейска столица на културата.
Диригент на спектакъла ще бъде Деян Чобанов, режисьор - Нина Найденова, Античният театър е преобразен в средновековен Кипър от сценографа Светослав Кокалов (награди "Аскеер" за "Бурята" и "Дон Кихот" на Александър Морфов). Костюмите от периода са дело на художничката Цветанка Петкова - Стойнова, a танците са поставени от Боряна Сечанова. Хорът се ръководи от Драгомир Йосифов, а начело на оркестъра на Опера Пловдив е концертмайсторът Мичо Димитров. В ролята на Дездемона е Таня Иванова, а Яго е бъде интерпретиран от Пиеро Теранова. Останалите партии се изпълняват от Елена Чавдарова - Иса, Марк Фаулър, Александър Баранов, Александър Носиков, Евгений Арабаджиев и Август Методиев.
Очаква ни голям спектакъл!
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..