Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Страница 21

Дневникът на една софиянка: Какво означава да си истински депресиран?

Нека започнем от това, че всички страдаме, тъжим, трудно ни е на моменти или пък цяла вечност, и като цяло наричаме това състояние депресия.

Депресиран съм, остави ме на мира!

По този начин се набъркваме в това сложно състояние, определяйки всяка несгода като депресия. И само да ви предупредя, както Фройд го прави:

Преди да изпаднете в депресия, първо проверете дали не сте заобиколени от идиоти.

Ако махнем идиотите от картинката и въпреки това черното куче неотлъчно ви следва, това вече е нещо наистина близко до депресията.

Без да изпадам в клинични описания, ще ви дам едно доста по-просто определение на депресията или по-скоро едно от ужасните й проявления:

Да си депресиран означава да не чувстваш нищо.

Възможно е да осъзнаваш всичко, нещата, които притежаваш и тези, които – не, и да си равен. Сякаш си в някаква зловеща будна кома, по време на която виждаш как животът изтича.

От една страна хората спират да функционират, появяват се проблеми със съня, с мотивацията да станеш рано сутрин, да се погрижиш за себе си.

Има и друга разновидност, хиперфункционалната депресия, в която буквално не спираш, постоянно нещо правиш, изтощаваш се до безкрай с надеждата да не мислиш. И така, докато не грохнеш някъде.

Но това, което най-общо ни завладява като чувство, е убеждението, че сме неспособни.

Оценката, която постоянно си даваме е -2. Виждаме не действителността, а себе си като провал. Което е най-трудно за преодоляване…

Добрият стар, ортодоксален Фройд е убеден, че терапевтът трябва да се съгласи, че пациентът наистина е безинтересен, маловажен, егоцентричен и нечестен. Тези качества описват истинския Аз на човека според него и болестният процес прави истината по-очевадна.

Подходът именно към това вътрешно убеждение е решаващ. Аз като цяло в момента съм задълбала сериозно в когнитивно поведенческата психотерапия. Тя изхожда от предположението, че психологическите проблеми и състояния са причинени до голяма степен от нелогични и неподходящи мисли и убеждения на човека, както и от дисфункционални стереотипи, които обаче могат да бъдат решени. В момента чета книгата на д-р Дейвид Бърнс  „Да се чувстваш добре“, която е издадена на български език.

В нея се поставя един фундаментален въпрос – човешката природа вътрешно дефектна ли е, когато се поддаваш на такива състояния? Често ще чуете от депресирания, че той нещо е счупен, в главата му има нещо сбъркано, възприемат се като смъртно болни. Като имате предвид, че тежките проявления на депресия водят до самоубийства и тя се явява едно от най-смъртоносните заболявания, начело с някои от видовете рак, със сигурност стоенето в тези убеждения не води до нищо добро.

Това, на което сериозно искам да ви обърна внимание, приятели, е следното: не можете да набавите стойност с това, което правите. Да, постиженията носят удоволствие, но не и щастие. Състезателният момент прецака модерното общество, защото всеки се опитва отчаяно да трупа постижения, които обаче реално не променят собствената стойност.

Сега веднага ще ме репликирате:

Абе, аз да съм богат и успешен, пък нека съм си депресиран…

Само че и аз ще припомня, че страшно успели и обожавани хора са се самоубивали също толкова успешно. Мерелин Монро, Александър Маккуин, Хемингуей…

Любовта, одобрението, грижата също могат да бъдат налице, но не се явяват спасение за човека, който сам за себе си е убеден, че няма стойност. Даже когато вземат радикалното решение, те чувстват неимоверно облекчение, че освобождават себе си и света от нелепото си присъствие. Илюзията за ад, която те създават, е изключително убедителна.

Това, което може да се направи, е да се преодолее това чувство за негодност. За тази цел трябва да настъпи решителна промяна в начина, по който човек мисли, чувства и се държи. Това е бавен и труден процес, но не и невъзможен. Да се вкарва логика и рационално мислене, за да преодолеете тези лоши умствени навици.

Да си тренирате самооценката.

Много от нас предприемат категорични и последователни действия спрямо тялото си, ходим на фитнес, внимаваме какво и колко ядем. Същото трябва да правим и с мисловните процеси.

Най-общо не свръхгенерализирайте, не етикирайте и не живейте на принципа „всичко или нищо“!

Така винаги ще се оказвате с празни ръце или по-скоро с празни чувства…

Съдържанието вътре в нас се натрупва от нас самите.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Сливница

Сливница е втора Шипка

Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..

публикувано на 02.02.25 в 11:14

Историята оживява - Радиотеатърът, части 1 и 2

Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът  е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..

публикувано на 01.02.25 в 16:00
Кино “Модерен театър”

Софийски разкази - Кино “Модерен театър”

Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...

публикувано на 01.02.25 в 15:00
Михаил и Кристина Белчеви

Адресите на любовта - Михаил и Кристина Белчеви

Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише.  Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..

публикувано на 01.02.25 в 13:55
Йосиф Аструков

Малките поколения са по-самотни

„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков ,  Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...

публикувано на 01.02.25 в 11:46

“DEEP SEEK” ще помогне за по-добър BG GPT

Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО?  Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията?  Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..

публикувано на 01.02.25 в 10:53
Владимир Полеганов

Автентична емоционална палитра

Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман  излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..

публикувано на 01.02.25 в 10:15