В днешно време родопските терлици са най-представителният сувенир от планината, даряван на жена. Със сувенирна цел се правят и миниатюрни терлици, окачвани по стените.
Стари майсторки - терличарки казват, че най-добре е терлиците да се почнат на лек ден - понеделник или четвъртък. И сега те сръчно кроят сая (горната част на терлика) и табанче (долната част за стъпалото), или подшиват с по пет реда гайтан петата, или пък изкусно везат различни фигури и орнаменти, плод на невероятната им фантазия, на живата връзка със заобикалящия ги природен свят и чувството им за изящност.
Родопчаните вярват, че във всеки дом трябва да има поне един чифт терлици, за да бъдат здрави стопаните и гостите им. А невястата от стари времена е трябвало да има по няколко чифта специални терлици, като един чифт обаче има особено символно значение. За тези невестински терлици разказва 84-годишната майсторка Елена Дечева, учител по професия и съпруга на един от първите гайдари в състава „100 каба гайди“ Дечо Дечев.
„Невестинските терлици се везат от най-добрите майстори и задължително със сърма и богата орнаментика - обяснява тя. - С тях невястата влиза в новия дом, шета с тях и се гизди за драгост на съпруга до първа рожба. Това е традиция, носеща много красота и морал. След това обаче тя ги скрива до невестинския костюм, чеиза и други две скъпоценни вещи, които да й напомнят през целия й живот за нейната щастлива младост. Много е трогателен моментът, когато дойде краят на невястата на стари години, тя да отиде нагоре с тези невестински терлици.“
Има ли днес млади момичета, които имат желание да продължат традицията, свързана с невестинските терлици, чуйте разговора на Катя Василева с Елена Дечева.
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Festeaval – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..