Имало едно време, когато времето спряло… Най-вероятно това се е случило през август. Някои хора - ще ни се да вярваме, че са били мнозина -започнали масово да се успокояват. Успокояването се изразявало в трезво мислене и съответно довело до отказ от разни неща.
Първоначално премахнали вещите, които ги обсаждали, после безсмислените взаимоотношения, а накрая успели да забравят и за Егото си, което преди това ги владеело успешно.
Какво ще кажат хората, аз съм провал за семейството ми, няма друг подходящ за това нещо, аз съм обречен на това мъчение, но ще се справя, защото съм железен/а. Тези съмнения не изплували вече в съзнанието на хората.
Звучи ви като зле скалъпен сюжет на утопичен роман, но всъщност е нещо, до което всеки един от нас може да достигне.
Днешната тема, приятели, я посвещавам на осъзнатостта да се отказваме от излишествата и от ситуациите, които вече тотално ни дезориентират.
Най-пагубно е не когато се колебаем или претегляме плюсовете и минусите, а когато се губим вече. Етапът, в който просто механично извършваме дейностите, напълно загубили представа за време, място и най-вече за себе си.
Нека не забравяме, че всичко е временно, начело с нас самите. Няма да векувате в службата, но ако си тръгнете от нея с плодовете на застоя и нещастието, за следващия етап от живота ви ще има последствия. Здравословни включително. Психичните са ясни.
Седим си ние на кораба на страданието и страдаме от статуквото, но не понечваме да слезем от кораба, а се оставяме да се носим по течението без цел и посока.
Тази ситуация може да се отнася за работа, взаимоотношения, хора, за вас самите. И не става дума за трудностите - те изискват воля, а за последователното видиотяване, което ни размива като личности.
Естествено, няма как всичко да ни носи удовлетворение, има си задължителна рутина. Но когато не можете да си спомните защо още седите на този стол, какво изобщо правите там, извън заплатата и сигурността, е решаващ момент за вас преди окончателното претопяване.
После ще живеете за спомена за себе си и за изгубените възможности. Тоест, твърдо в миналото и бъдещето, но никога тук и сега. Един старателно пропилян живот.
Бъдете сигурни, че съдбата няма да ви предостави възможности, вие сами ще трябва да ги откриете и привлечете. Човек сам извиква промяната. Там се крие и рискът, но и шансът… Не се плашете, няма да сте капо!
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно