За всичко е виновен патриархатът, драги мои, нещо там в миналото, което е формирало мисленето, устоите и поведението ни. Много удобно, нали? Това понятие може бързо и лесно да се замени с турското робство, комунизма, прехода, с „КОЙ“ и с каквото там решите, за да се оправдаем колективно.
А всичко би могло да се промени отвътре, като започнем, разбира се, в семейна среда. Това зависи от нашата лична воля и избор и е доста по-трудно за изпълнение, отколкото търсенето на оправдания.
Ако постоянно изнасяте и пренасяте на децата си, отвъд възрастта, в която те вече могат сами да се справят, впоследствие те задължително ще очакват същото и от другите в живота си.
В тази роля на прислужница най-често влиза майката, доброволно и последователно, без да осъзнава какви щети нанася. Не става дума да не се полагат грижа и внимание, които всеки нормален родител иска да дари на децата си, а с целенасочени действия да ги превръщаме в неспособни и арогантни същества.
Неспособни, защото буквално не могат да си опържат две яйца, и арогантни, защото очакват близките им да ги обслужват вечно. Това отношение предимно се фокусира върху отглеждането на синове. Свещеният Граал за българската майка, която е готова да го опазва от всички и всичко, най-вече от задължения и отговорности. Дори когато момчето е на 40 и би трябвало да е мъж. Би трябвало…
И така неусетно идва момент от зрелия живот на младия господин, ако е поет веднага след семейната среда от друга жена, когато той категорична заявява, че не мие чинии, не пере, не слага масата, не глади. Защото това е женска работа.
Стереотипизирането тук е чутовно. Половоролевите стереопити са свързани със социалните роли, които традиционно се приписват на мъжа и на жената. Всички ли сме окей да мислим винаги за мъжа като за по-силния, по-успешния, по-агресивния, и респективно обратното за жената – като по-слаба, по-сервилна, по-емоционална? Наистина ли искаме да обитаваме само тези емоционални кутийки и спектърът на чувства и възможности да ни бъде изрично предопределен от пола?
Изниква ми една случка, разказана ми преди време, за малко момче, което макар и отглеждано в напълно равноправна среда, в която няма изрични дейности, които извършва само жената, заявило:
- Аз не съм роден да простирам!
Майка му също категорично заявила, че и тя не е създадена за същото. И за да няма хора, програмирани за подобен род дейности, задължително в един дом трябва да се разпределят дейностите по-равно и никога не бива да са едни и същи.
Защото трябва да сме наясно, че в детската градина все още се пее с цяло гърло от момчетата как могат да постигнат всичко и да станат от космонавт до президент, и майките им ще се гордеят с тях, а момиченцата пригласят, че ще са най-послушни и грижовни домакини за радост на същите тези майки.
Това важи и за мъжките дейности и за момичетата. Момичетата трябва да могат да завиват крушки, да боядисват стени, да поправят чешми. Всеки може всичко, стига да пробва.
Просто има лесни и трудни начини да го осъзнае. Първите са в семейна среда, когато бавно, но смело се учим, и вторите се съчетават с добрата стара неволя. Когато да речем: заживеем сами, останем сами или не са наложи на момента да се справяме.
Успех! Нека взаимно уважаваме времето и усилията ни!
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно