Дневникът на една софиянка: Как да не се превръщаме в обслужващ персонал

За всичко е виновен патриархатът, драги мои, нещо там в миналото, което е формирало мисленето, устоите и поведението ни. Много удобно, нали? Това понятие може бързо и лесно да се замени с турското робство, комунизма, прехода, с „КОЙ“ и с каквото там решите, за да се оправдаем колективно.

А всичко би могло да се промени отвътре, като започнем, разбира се, в семейна среда. Това зависи от нашата лична воля и избор и е доста по-трудно за изпълнение, отколкото търсенето на оправдания.

Ако постоянно изнасяте и пренасяте на децата си, отвъд възрастта, в която те вече могат сами да се справят, впоследствие те задължително ще очакват същото и от другите в живота си.

В тази роля на прислужница най-често влиза майката, доброволно и последователно, без да осъзнава какви щети нанася. Не става дума да не се полагат грижа и внимание, които всеки нормален родител иска да дари на децата си, а с целенасочени действия да ги превръщаме в неспособни и арогантни същества.

Неспособни, защото буквално не могат да си опържат две яйца, и арогантни, защото очакват близките им да ги обслужват вечно. Това отношение предимно се фокусира върху отглеждането на синове. Свещеният Граал за българската майка, която е готова да го опазва от всички и всичко, най-вече от задължения и отговорности. Дори когато момчето е на 40 и би трябвало да е мъж. Би трябвало…

И така неусетно идва момент от зрелия живот на младия господин, ако е поет веднага след семейната среда от друга жена, когато той категорична заявява, че не мие чинии, не пере, не слага масата, не глади. Защото това е женска работа.

Стереотипизирането тук е чутовно. Половоролевите стереопити са свързани със социалните роли, които традиционно се приписват на мъжа и на жената. Всички ли сме окей да мислим винаги за мъжа като за по-силния, по-успешния, по-агресивния, и респективно обратното за жената – като по-слаба, по-сервилна, по-емоционална? Наистина ли искаме да обитаваме само тези емоционални кутийки и спектърът на чувства и възможности да ни бъде изрично предопределен от пола?

Изниква ми една случка, разказана ми преди време, за малко момче, което макар и отглеждано в напълно равноправна среда, в която няма изрични дейности, които извършва само жената, заявило:

-  Аз не съм роден да простирам!

Майка му също категорично заявила, че и тя не е създадена за същото. И за да няма хора, програмирани за подобен род дейности, задължително в един дом трябва да се разпределят дейностите по-равно и никога не бива да са едни и същи.

Защото трябва да сме наясно, че в детската градина все още се пее с цяло гърло от момчетата как могат да постигнат всичко и да станат от космонавт до президент, и майките им ще се гордеят с тях, а момиченцата пригласят, че ще са най-послушни и грижовни домакини за радост на същите тези майки.

Това важи и за мъжките дейности и за момичетата. Момичетата трябва да могат да завиват крушки, да боядисват стени, да поправят чешми. Всеки може всичко, стига да пробва.

Просто има лесни и трудни начини да го осъзнае. Първите са в семейна среда, когато бавно, но смело се учим, и вторите се съчетават с добрата стара неволя. Когато да речем: заживеем сами, останем сами или не са наложи на момента да се справяме.

Успех! Нека взаимно уважаваме времето и усилията ни!