Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Каба гайдата пази родовата памет на Родопите

Илия Учиков
Снимка: личен архив
Роженският събор отмина, след него и гайдарското надсвирване в с. Гела. Песента на родопската каба гайда обаче не спира да отеква. Защото едно от нещата, които умело и без изключение може да докосне най-тънките струни в душата на всеки, е писъкът на родопската каба гайда. Майстори-гайдари дори се шегуват, че общуването с каба гайдата е като с жената - спреш ли я да докосваш, тя те оставя. Ето за тази магия става дума.

А 'га писне каба гайда - както ще чуете да казват местните хора в Родопите, и сърцето забива по-начесто… Смирява се душата пред всичко, което огласява писъкът... Слушащият притаява дъх… И десетилетията в живота му стават мигове, километрите се превръщат в най-кратките разстояния.

Такава е силата на гайдарската мелодия, която летя в Космоса и продължава да се носи във висините. Като магьосници изглеждат и всички, които умеят да съживят цепеницата, от която се прави каба гайдата и да засвирят на нея. Майсторлък се иска за обучаването и на бъдещите гайдари. А Родопите са домът на всички онези майстори, благодарение на които се радваме днес на гайдарската песен.

Илия Учиков на Роженския съборСрещаме се с един от тях Илия Учиков - изкусен гайдар и учител, който влага умения и талант в изработването на каба гайди. От години поддържа работилница в Чепеларе. Той е привлечен от звука на родопската гайда още като дете и на 10 г. вече опитва да я овладее. Сигурно и роднинството с прочутия Дафо Трендафилов (първият учител по гайда в Националното училище по фолклорни изкуство в Широка Лъка, изработил над 800 каба гайди - б.а.), по майчина линия, е повлияло да се посвети на този инструмент. Открил заложбите му, още приживе именитият гайдар обявява: Илия ще е моят наследник в свиренето. А този завет той продължава всеотдайно и с много любов да следва като музикант, художествен ръководител на ансамбъл „Орфей“ и пазител на вековното фолклорно наследство от Родопите. 
Гайда се прави с много голям мерак. Изработва се от слива, дрян, акация, дива круша, череша, ябълка - дървета, които са акустични. Кожата е ярешка. Поне месец трябва да престои осолена в суров вид. След като изсъхне обработката отнема около 10-ина дена. След това има стрижене, пране, обработка, зачистване, връзване… Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат, казва Илия Учиков. Има три главини - духало, ручило и предната главина, което е рога. Това, което свири се нарича пискун. Оттам нататък има напасване
Родопската каба гайда се отличава с мекотата на звука и дълбочината на тона. Тя е най-ниско звучащата гайда в света и се среща в четири основни строя - ре, ми, фа и сол, съответно и в ми бемол и фа диез.
Самата Родопа планина е изстрадала и такива са и песните, и фолклорът ни,  обяснява виртуозният майстор-гайдар. А и моят учител Дафо Трендафилов ми е казвал: Музикант се оценява на бавна мелодия и винаги на бавната мелодия ти ще грабнеш хората - затова и няма значение дали ще е на сватба или събор - винаги с бавна песен започвам.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35

Жажда за чаена култура

Festeaval  – фестивал на чая, представен ни от Илиана Елиас: "Много чай от цял свят, български билки, богата палитра от вкусове - това вече е осма поредна година. Имаше различни събития в различни браншове и в България много чай не се пие - само когато сме болни. Има жажда за култура." Още любопитни неща за чая и културно-образователната им..

публикувано на 22.02.25 в 09:36