Докато пиша на ръка Дневника, драги мои, се чудя какво най-много ограбва ежедневието ни в този така модерен начин на живот? Изникват в съзнанието ми различни възможности: фалшът в социалните мрежи, свръхконсумацията, мултитаскването, повсеместната загуба на смисъл…
И понеже човек сам извиква темите си, във фийда ми се появи една мисъл на Киану Рийвс (чието има означава: Прохладният бриз над планините), който в последните години се превърна в символ на смиреност и мъдрост. Е, и на задължителните подигравки, защото ние, хората не разбираме докрай ултимативната доброта.
Та, прочетох следното:
„Не може всички да стават адвокати и лекари, но - за Бога, научете децата си да използват ръцете си!“
Малко ретроспекция, защо и как Киану стана добър? Той не просто преживява много, още в началото на живота си, е бил свидетел на смъртта на баща му от тежко заболяване, най-близкият му приятел умира от свръхдоза на 23 години, а в зрелите си години е бил буквално смазан от следната житейска трагедия.
Загубва детето и съпругата си един след друг…
Дъщеря му умира в утробата на майка ѝ седмица преди раждането, а впоследствие съпругата му: актрисата Дженифър Сайм, сломена от развоя на бременността ѝ, се разбива с автомобила си и загива на място.
Киану спокойно можеше да се спусне по наклонената права надолу още преди години. И всички щяхме да сведем глава и да разберем тази реакция. Само че Киану написва друг сценарий: след като паузира за известен период от време живота си, в крайна сметка той избра да живее. Но не просто да живее, а да го прави осъзнато, разбирайки, че всичко е низ от висоти и низини.
Няма, скъпи мои, универсална панацея за болката, за сметка на това има път след нея, по който може да израстваме.
Ето и едни от заключващи думи от Киану по темата:
В края на краищата, смятам, че всички можем да се съгласим, че дори в лицето на трагедията, един силен, стабилен човек може да израсте и успее. Независимо какво се случва в живота ти, можеш да го превъзмогнеш!
Животът си заслужава живеенето.
Нека се върнем на първото послание на холивудския мъдрец, че не всеки може и иска да изпълнява разни очаквания и стремежи, но на всеки би трябвало да му се покаже как да ползва ръцете си.
Обърнете внимание, че хората, които наистина се чувстват спокойни, са тези, които творят с ръцете си. Под творят, разбирайте най-общия смисъл. Осъзнават важността на тактилността и на нейното въздействие върху благоденствието ни.
Майсторят, засаждат растения, свирят на инструмент, рисуват, плетат, създават кулинарно изкуство, и това всичко може да бъде и работа, но и подарено време. Това всъщност е истинското време за нас самите.
Днес разни изпечени гурута изведнъж се сещат да прилагат техники на невротизирани хора като гореспоменатите, които всъщност са добре забравени дейности от живота на предишните поколения.
Сега последният писък на духовната мода е да събират хората в кръг и на перкусионни инструменти в подаден ритъм да барабанят… тоест завръщане към племенната култура.
Много хора в началото се чудят, ама защо да го правя, аз не съм го учил това нещо, кой ще ме оцени, за кого има смисъл. За теб, приятелю, и за никого другиго, не се състезаваш, а влагаш в теб самия. Най-безценното вложение…
Сигурно на мнозина от вас, ви се е случвало, както стоите цял ден пред компютъра и работите, работите усърдно и целенасочено, изведнъж да започне да ви се вие свят и да ви се повръща. Защото с цялото това барабанене по клавиатурата, изпращането и получаването на мейли, не усещаш истински, или поне не толкова често плода на твоята работа. А когато нещо се роди от ръцете ти, без значение с каква цел, е може би едно от най-приятните и смислени усещания за човешкото същество.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..