Днес пиша около една малка книга с голяма идея и сърце вътре в нея, тя е на авторите Зорница Христова и художника Кирил Златков и се казва: "Когато искам да мълча".
Тя е за нещата, които не се побират в думите, и за мълчаливото общуване. Дава ни се образ, защото, както гласи един цитат отвътре: Думите ми харесват, но не побират достатъчно.
Тази книга стана толкова ценна и важна в книжния си живот досега, защото естествено се превърна в Дзен коан за всички, които се докоснаха до нея, и малки, и големи.
Взех заглавието за моя тема, защото в момента се чувствам точно така. Но всъщност в мълчанието има много сила и отстояване, да речем пред обидата и разочарованието.
Тези необходими дози отрова, особено когато човек е избрал да бъде на показ. Но всъщност, както пише датският семеен терапевт, педагог и автор Йеспер Юл, който наскоро напусна този свят, за да развием добра самооценка, е достатъчно да се чувстваме и съвсем мъничко значими за другия.
Няма как и не бива да идва оценката от множеството. Не може всички да те харесват и това да бъде абсолютна истина. Необходими са ни няколко близки, които да ни подкрепят, когато трябва.
През останалото време, ако ви боли и се чувствате зле в дадена среда, научете се да се самовглъбявате. Разумно е първо да почукате на вашата врата, да влезете и да се усамотите.
Да видите света отвътре навън. Не е нужно веднага да се отбранявате. Защото истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание, както гласи една реплика от американския писател и художник Елбърт Хъбърд.
Разбира се, когато този етап на вътрешна комуникация и равносметки отмине, ще трябва да се заявите. Да кажете точно и ясно какво искате и можете. Ще трябва да намерите и думите за това. Това също е толкова трудна задача…
Дотогава помнете какво е казал Тома Аквински:
Често се разкайвам за това, което съм говорил, но рядко за това, че съм мълчал.
Време е за поредното ни гостуване в Сливница. Този път започваме с Младена Шуманова - педагогически съветник в Професионалната гимназия по транспорт и с ученика в 8 клас Александър Русков за създадената преди 2 години междуучилищна телевизия: "60 години сме град, но имаме много история, населено място сме от древни времена, на Римски път сме. В..
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
Облачно
Облачно