Винаги съм се забавлявала на Гугъл резултатите при първоначално изписване на въпроса: защо артистите са…
Тогава излизат следните резултати на база многократно търсене:
…бедни
…странни
…депресирани
…зле по математика
…важни
…толкова неподредени
…гей
…объркани души
Съществува една такава максима, че, когато имаш талант, правиш нещата с лекота, а друг човек за същото трябва да полага неимоверни усилия, за да се получи що-годе същия резултат. В смисъл, че, когато човек се усеща посредствен, тоест не му достига талант, той компенсира с усърдие, което до известна степен е достойно поведение.
Само, че аз не вярвам в това, драги мои…
Не вярвам първо, че неталантливият човек си дава тази честна оценка, че не притежава мечтания капацитет. Кой от нас вътрешно с хладно спокойствие, ще си признае: аз съм зле, но мога да бачкам здраво за сметка на това. Чак такава честност не ми се вярва да притежаваме. Но пък в заблудите сме царе…
Също така не съм убедена обаче, че и истински талантливият има това ярко усещане за собствените сили. Повечето пъти талантът е адски фражилен. Има нужда от постоянна обратна връзка, която обаче никога не му е напълно достатъчна.
Това, което ги отличава е, че ако вторите по-често се отказват и занемаряват таланта, то първите се организират по всякакви възможни линии и действат. Тази систематичност им дава усещане за сигурност, оттам - вътрешното уверение, че нещата им се получават.
Талантът от своя страна е безреден и не само изглежда, той често си е. Това се получава така, защото не трябва да влага чак толкова ресурси, за което другите дават мило и драго, и цялото си време.
Страшното идва, когато това усърдие на посредствените преминава в свръхамбиция и някакъв нелоялен състезателен дух. И тези хора с радост са готови да прегазват…
На кого му пука всъщност, че някъде там талантът се самоубива, често никой не е разбрал, видял или го е грижа, че този човек носи нещо в себе си. Впоследствие може някой да се пресети, но е твърде късно…
За разлика от добре организираната посредственост, която веднъж набрала скорост, започва да се радва на владеенето на положението и хората. Те отчитат всичко това като лична битка, увенчана с успех. И донякъде са прави, малцина биха водили такива битки.
Талантливият наистина обича това, което прави и има нужда да го прави добре, затова той се съизмерва с най-добрите примери в неговото направление, затова винаги се съмнява в себе си и мисли, че не му достига нещо, дори и когато го хвалят. Той знае какво не му достига. На посредствения му стига да е един пръст по-нагоре от тези в неговата локва, да победи по един или друг начин на локално ниво и да си изживее своята малка победа.
Талантът често избира самотата, хаоса и бягството от реалността, защото се загубва в таланта си. Той е и дар, но и унищожител. Непригодността им към света ги съсипва, дори за момент да повярват не толкава в себе си, колкото в нещото, което им се отдава с лекота…
До 11 април продължава записването за тазгодишното издание на Националната олимпиада по орнитология за ученици между пети и осми клас . Първият кръг ще се проведе на 12 април онлайн в платформата Kyoso, съобщиха организаторите от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За участие във втория кръг, който ще се проведе на..
В продължение на 40 години празниците на изкуствата “Аполония” представят не само най-успелите български изпълнители, но и подкрепят младите и талантливи творци във всички жанрове. Музиката има особено значение за фестивала и специално място в художествената програма на созополските празници. За пръв път в света беше създаден уникален оркестър с едни..
Националното представителство на студентските съвети в Република България организира XVIII издание на Националния приз "Студент на годината" , чиято цел е да отличи най-активните учащи в българските университети, които са показали постижения във всички области на науката, изкуството и спорта. "Образованието е една голяма инвестиция в..
Режисьорът Момчил Карамитев представи две игрални новели по Сергей Комитски, озаглавени "Вариации за цигулка". Двете новели носят заглавията "Златният храм" и "100 долара". Това, което тематично ги обединява, са музиката и общочовешката тема за любовта - любовта към ближния и любовта към изкуството. Момчил Карамитев разказа и че първото му..
Ако думите са облеклото на историята, с какви думи е облечена българската история? Как можем да избягаме от клишетата от учебниците и общественото говорене, но все пак разказът ни да бъде правдив и обективен за тези, на които тепърва предстои да се запознаят с важните за народа ни моменти? Пред БНР-Радио София поетът и драматург Стефан Иванов..
Столичната община предостави 500 знамена за малките ученици и още 28 големи трибагреника за отбелязването на 3 март в 31-во Средно училище с изучаване на чужди езици и мениджмънт "Иван Вазов" в район "Слатина". По традиция гимназията отбелязва празника с тържествено издигане на българския национален флаг в двора на училището, песни и стихове.,..
Заради своята разпознаваемост на датата 3 март, заради своето утвърждаване в традицията като национален празник, би трябвало именно тя да остане Националният празник на България, каза пред Радио София историкът и журналист Андрей Захариев. "Покрай традицията хората са го утвърдили в съзнанието си като такъв. Ние, в България, много нещо..
Ясно
Разкъсана облачност