Есента е красива и тъжна жена. Тя хем иска да бъде с нас, хем иска да ни напусне. А ние я държим за ръка и се молим за още малко време, докато не седнем отчаяни на тротоара и не заридаем горко за всичко, което няма да ни се случи.
Но тъгата не трябва да ни отчайва, приятели, дори да е свързана толкова пряко със сезона и времето отвън. Нека посветим вечерите си на уюта вътре в нас и да гледаме хубави сериали!
Понеже аз си изчаквам поредната доза вълнение от предстоящите серии на „Друговремци“ и „Аферата“ по една от платформите за гледане, реших последните две вечери да видя какво дават по родните канали. Изрично подчертавам, че това е волеви жест, защото аз нямам телевизор, а гледам всичко онлайн. Тоест никой не ме облъчва, а аз от време на време си го причинявам.
Изключвам БНТ от това число, защото в неговата програма като обществена медия има много стойностни предавания и формати, стига да не вадят кичозни, нелепи и зловредни примери от Тодор-Живково време, гарнирани с блудкава естрада, всичко е наред.
Пускам аз другите възможни опции и попадам на средната реплика от бг сериал:
- Обичам те, ти си красива, любовта ни е красива!
И в близък кадър втренченият поглед на актьора в очакване някой декор да падне върху главата му. Толкова фалшиво е всичко…
Защо продължават да ни заливат с кухи и безсмислени фрази, защо ни подценяват по този начин? Особено на фона на разцъфващия години наред телевизионен бранш в световен мащаб, и не говорим само за Щатите.
Сериалите са по-влиятелни от филмите
вече, това е ясно.
Имам няколко обяснения за това нелепо състояние. Сериалите се правят от едни и същи екипи, никой от сценарните екипи така и не се научи да пише смислени диалози и също така много лошо копираме всичко, което вече е създадено.
На фона на морето от качествени „вносни сериали” българските продуценти са се вкопчили в сегмента „да гледат нещо хората, докато вечерят” – тоест мудно действие, предвидими и не особено остри конфликти и ежедневни герои. С други думи -
правим български турски сериали.
Нивото на публиката е много ниско или хората нямат абсолютно никаква претенции и гледат каквото им пуснат по телевизора, или са се отказали напълно от българските сериали. Това за съжаление идеално урежда продуцентите, защото те така или иначе са си взели парите.
Като казахме пари, гледам си аз „Пътят на честта“ и буквално виждам турски сериал, превърнат в нелепа българска версия. Светът е разделен на две, някакви добри и честни бизнесмени, които тънат в разкош, предимно това, и тука-там панелен впианчен битовизъм от хора, които изглеждат като модели. Освен това близо 40 минути ни занимаваха с пликче кокаин, залепено в ултра шикозна тоалетна.
Напълно гипсирани от страха да не изпускат кокала, тоест другият път да не ги извикат, сценаристи и режисьори не са склонни да поемат каквито и да е художествени рискове.
Българските продуценти или не разбират или се правят, че нищо не разбират от жанр. Независимо дали е криминален, лекарски, любовен или семеен, конфликтите и героите винаги са едни и същи, само някои просто примъква различен декор.
Аз лично обожавам медицински сериали, изгледала съм почти всичко, което си струва, американското със сигурност: от „Спешното отделение“ до „Сестра Джаки“, човек заживява с тези герои, средата е и фон, но и провокация, защото ние не следим само с кого спят, но и какви случаи решават, как се развиват персонажите. Тук добрите актьори в даден момент просто бягат от формата, защото той явно ги унифицира. И правилно, само посредствените оставят и прихождат нови, за да не сме наясно кого точно гледаме.
Ако преди българското кино беше пословично с лошото си озвучаване, сега е пословично с лошите си диалози. Всичко в тези филми звучи като излязло от устата на андроид – наподобява човешка реч, но в същото време никой не говори точно така.
В България за добър сценарист се приема не този, който има въображение, а този който може да заимства чевръсто и лесно да влиза в поставени калъпи. Целият сериал се спуска централно от продуцентите, а сценаристите само го пълнят с думички.
Не искам петъчно да съм изцяло зла, имаше и смели решения, да речем с продукция на БНТ, „Денят на бащата“, макар да беше във вид на по-разтегнат филм, там имаше конфликт, обърната гледна точка, уместен каст. Авторите бяха поели риск, за което ги приветствам.
Да се върна на актьорите обаче, че това ми е болката… Не за друго, а защото явно никой не работи с тях на кино почва. Не се отделя това важно време, сигурна съм. Понеже когато това се случи, си личи. Всички сме наясно, че в българските висши училища по актьорско майсторство се произвеждат предимно театрални артисти, само че да играеш в сериал не е едно и също с това, да снимаш телевизионен театър. Освен това външността на артиста е по-важна от таланта му, много често е достатъчно само да си секси, не е нужно дори да си артист. Разчита се на звезди, а не на талант.
Навсякъде се правят лоши сериали, но на някои места правят и добри.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..