Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80

Здраве и стил на живот - преглед на печата

Студентите, влезли в университет с ниски дипломи за средно образование, се реализират по-добре на пазара на труда и получават по-високи заплати от колегите си, които са били отличници в гимназията, пише МОНИТОР. Това става ясно от Рейтинговата система на висшите училища за 2019 г .Обучаващите се в направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, които работят като специалисти по природни и технически науки или водачи на моторни превозни средства, влизат в университет със среден успех от дипломите си добър 4,40, но след като завършат имат среден облагаем доход 2339 лв. В същото време преди удръжките възнагражденията на завършилите „Стоматология“, които са напуснали училище с отличен 5,51, са едва 920 лв. Така излиза, че четворкаджиите в гимназията си докарват по-високи доходи от отличните ученици.

Висшите училища в България обучават все повече лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и юристи, продължава темата СЕГА. Студентите пък продължават да рационализират избора си на специалност според търсенето на пазара на труда. За пръв път делът на висшистите, реализирани на позиции, които изискват висше образование, минава граничните 50%. Това са основните тенденции, които регистрира новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България за 2019 г. Сред положителните изводи са още увеличена научна продукция на университетите, както и повишени доходи, които носи обучението в почти всички професионални направления. Информатиката остава номер едно по облагаем доход, на който могат да разчитат студентите, след като завършат - средно 2586 лв., което е повишение с близо 200 лв. спрямо м.г. Педагогиката обаче все така е сред най-нискодоходните - тя "върви" с едва 971 лв. заплата, което е повишение с по-скромните 103 лв.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов призова премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров да бъдат разследвани за търговия с влияние, информира СЕГА. Повод за това станаха признанията на Борисов в сряда как Панов е станал съдия с неговата благословия. През октомври и Цацаров си призна, че е участвал в задкулисни договорки при избора на Панов. Признанията на високопоставени държавници за това как се кадрува по върховете на съдебната система потвърждават убеждението на обществото, че висшите постове в уж независимата съдебна власт се заемат само с политическа благословия. "Аз подкрепих най-много Лозан Панов навремето. Той нямаше да стане съдия, ако аз не го бях подкрепил", каза премиерът в сряда. И уточни, че подкрепата е била "с парламентарните си групи. С начина, по който се избират във ВСС (11 от 25-членния съдебен съвет се избират от парламента, б.а.), с излъчените от нас представители". Борисов допълва още, че е посъветвал парламентарната квота в съвета да гласува за Панов. "И той идваше често при мен господин Панов", обяви още Борисов.

Санирането на панелните блокове е като гримиране на труп. Така строителни предприемачи определиха опитите на държавата да удължи живота на панелните блокове чрез прословутата програма за "безплатно" саниране, в която правителството изля колосална сума - 2 милиарда лева от държавния бюджет, съобщава СЕГА. Според Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП) проблемът с панелките е много сериозен, а козметичните мерки не го решават. "Жизненият цикъл на тези сгради свършва, те стават не само нерентабилни, но и опасни за живеене", заяви Асен Чавдаров от "Контракт сити".  Факт е, че много малко от проектите за "безплатно" саниране включваха сериозно обследване и мерки за конструктивно укрепване на старите панелки. Сдружението обяви, че има предложения за решаването на друг наболял проблем - за строежите в междублоковите пространства в столицата, кат


Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт.