На 3 април 1879 година София е избрана за столица на Княжество България от Учредителното събрание.
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.
През 1891 г. по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.
След Освобождението Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се установява в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 г. Подписването на Берлинския договор налага преместването на управлението и княз Дондуков през месец октомври същата година се установява в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския договор в Търново предстои свикването на събрание на българските първенци, за да изработят „Органически правилник на Княжеството”. Учредителното събрание трябва да реши и въпроса за столичния град на България.
Идеята София да стане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този голям български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към Дринов и се вслушва в съветите му.
Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.
Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.
След конференцията " Фестивалът и градът ", разговор с един от организаторите ѝ, Светломира Стоянова: "Събитието се случи на 13 и 14 март. Фестивалите са изключително много в цялата страна. Ценно е не само да съберем хората, които ги правят, а и тези, които ги анализират и финансират. Обикновено не остава време за разговор в пълнота. Събитието бе..
Мирослав Миронов и Марта Тенева представят школата Swing Society и Swing Buzz Festival: "Всеки може да открие това, което го интересува. Любопитство и отворено съзнание. В джаза и в тези танци споделянето е много важно. Суингът е култура и лайфстайл. Покрай Швеция се завърта второто поколение суинг-танцьори. Има до голяма степен импровизация. Доста..
Виртуозният оркестър „Митонисимо“, заедно с четирима блестящи солисти - оперни певци, под диригентството на маестро Огнян Митонов, ще изпълнят в тази програма оперни и инструментални бисери от творчеството на знаменитите италиански композитори, развили със своя стил направлението, наречено по-късно „Белканто“ и асоцииращо се с тяхното музикално..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..
Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..
Режисьорът реагирал сдържано на увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..
Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..