На 3 април 1879 година София е избрана за столица на Княжество България от Учредителното събрание.
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.
През 1891 г. по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.
След Освобождението Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се установява в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 г. Подписването на Берлинския договор налага преместването на управлението и княз Дондуков през месец октомври същата година се установява в София.
Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския договор в Търново предстои свикването на събрание на българските първенци, за да изработят „Органически правилник на Княжеството”. Учредителното събрание трябва да реши и въпроса за столичния град на България.
Идеята София да стане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този голям български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. Освен това той се ползува с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към Дринов и се вслушва в съветите му.
Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Градът се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.
Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04н.ст./1879 г., Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.
България трябва да започне опити с извалявания от потенциални облаци, което е в интерес на земеделието и напояването. Това заяви Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз (член на голямата европейска организация "КОПА КОДЖЕКА"). Експериментите са свързани с измененията на климата и недостига на вода в някои райони на станата...
Ограниченията за строителство в крайградски зони на София падат от 2025 година, като огромни терени в крайградската зона на София ще сменят предназначението си. В земеделски земи ще може да се строи, а във вече урегулираните ще бъде позволено по-високо и по-плътно застрояване. Малка част от тях е предвидена за паркове. В Общия устройствен план..
В горещите летни дни Столична община, съвместно с FOX book café и музиканта и писател Петко Славов, представят "Live на червения диван" – серия от литературно-музикални вечери на открито с вход свободен. От 17 юли до 6 септември 2024 г. гостите и жителите на лятна София ще могат да се насладят на четири представления на открито с..
От Столичната община (СО) планират изграждане на система за разделно събиране на текстил, тъй като т. нар. "бърза мода" е много вредна за околната среда. Коментар по темата направи Надежда Бобчева, зам.-кмет по направление "Зелена система, екология и земеползване". По думите й към момента има три фирми, с които СО работи и които са специализирани..
На 19 и 20 юли 2024 г. в Правец ще се проведе "Pravets Art Nights". Музикалната програма и тази година е дело на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров. Първият концерт е на 19 юли, а вечерта е посветена на музиката на Гершуин. Заедно с оркестъра на Филхармонията, ще чуем и виртуозния немски пианист Себастиан Кнауер, каза пред Радио..
Петима музиканти от българската независима сцена представят своите експериментални музикални проекти в рамките на Lampa Sessions - авторската oнлайн поредица на творческия колектив Lampa Collective. Проектът може да бъде гледан в канала на организацията в YouTube, слушан в Spotify, а всичко за артистите и техните сесии можете да..
Атракционни пътувания с ретро-теснолинейката по живописните маршрути на линията от град Септември до гара Цветино предлагат от БДЖ всеки уикенд на юли. Едно от имената, които стои зад идеята е това на Кристиан Ваклинов. Пред Радио София той разказа, че преди 20 години група ентусиасти, служители на държавните железници, решават с много..