• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Петя Алтимирска: В Полша и Франция въведоха забрани, у нас всеки сам избира

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След поредица акции, образователни и информационни събития, петиция с над 51 000 подписа и внесен законопроект, въпросът за прекратяване на отглеждането и убиването на животни само заради кожите им, все още не е разгледан от депутатите в настоящото Народно събрание. Това посочи пред Радио София Петя Алтимирска от сдружение КАЖИ (Кампании и активизъм за животните в индустрията).

По достъпната информация у нас в момента съществуват две ферми за отглеждане на норки заради кожата им. Точният брой на животните, които се отглеждат в България, не е ясен - на представители на сдружението е бил отказан достъп за проверка на място, въпреки че по закон трябва да имат право на граждански контрол. Общият капацитет, според регистрите на БАБХ, на двете ферми е близо 130 000 животни.

"Няма яснота и по случая от юли миналата година с незаконно изхвърлените над 100 тона трупове на норки край Сливенското село Боров дол. По случая тече досъдебно производство и все още не е ясно кой е отговорен за това. Нерегламентираното загробване на животни обаче, особено в такова количество, е престъпление срещу околната среда, тъй като носи огромен риск от разпространение на зарази и замърсяване на водите", подчерта Петя Алтимирска.

Отглеждането на норки във ферми крие също и екологични рискове. Често се случва изпускане на животни от фермите в околната среда. Тъй като американската норка, отглеждана за кожи е чужд, вид с инвазивен характер, създаването на популация в природата нарушава баланса на местната флора и фауна и застрашава биоразнообразието, особено по отношение на чувствителни екосистеми и застрашени видове. Местните жители често изпращат сигнали за набезите от избягалите от фермите норки, които търсейки храна, влизат в селските дворове и нападат домашни и селскостопански животни.

Всички тези негативни ефекти върху околната среда и биоразнообразието са отчетени в редица страни и съответно този бизнес е забранен. В България Центърът за оценка на риска по хранителната верига към Министерство на земеделието и храните публикува три становища (от 2017 и 2020 г.), в които се упоменават всички рискове и негативни ефекти от отглеждането на американска норка в България в три основни посоки – благосъстояние на животните, околна среда и обществено здраве.

В изводите на доклада от началото на тази година се посочва, че фермите за норки не са покрили изискванията за здравеопазване на животните, а отглеждането на животни в тях е рисково за общественото здраве, за природата и за биологичното разнообразие. В заключение се препоръчва тази дейност поетапно да бъде ограничена и прекратена. Същият доклад отбелязва и фактът, че в една от фермите животните биват хранени с рециклирани трупове на норки (т.е. технологичен канибализъм), което е в разрез със законовите регулации, заради здравните рискове. Освен това производството на ценни кожи от животни, отглеждани във ферми има много по-силно отражение върху изменението на климата в сравнение с производството на други тъкани, се казва още в доклада. Поради този факт и заради рисковете, които фермите за норки крият за биоразнообразието, законопроектът за забрана на добива на ценни кожи в България е насочен и към Комисията по околната среда към Парламента.

До момента обаче комисията не е насрочила дата за разглеждането му, казва още Петя Алтимирска. Според нея за всички, които следят процесите отблизо е ясно, че става дума за лобизъм, след като въпреки обществения натиск, екологичните рискове и закононарушенията, продължава да се протака както гласуването, така и дебатът около забраната за добив на ценни кожи. По-голямата от фермите е собственост на един от големите бизнесмени в хранителната индустрия, свързан с отглеждането на птици, допълва още тя.

Сдружение КАЖИ води и още две кампании срещу нехуманните практики в животновъдството. От тази година организацията започна информационна кампания за клетъчното отглеждане на кокошки носачки. "Това е най-жестокият начин на отглеждане на птиците, при който те прекарват целия си живот на площ колкото лист А4 и никога не виждат дневна светлина", обяснява Петя Алтимирска. Това води до страдание, редица заболявания и атипично поведение.

В магазина яйцата от такива животни лесно могат да бъдат различени. На кутията, а и на самото яйце е изписан код, който започва с 3 (три). Код 2 е от подово отглеждане, код 1 от свободни кокошки, а код 0 от биологично отглеждане. В много страни са предприети стъпки за намаляване на яйцата с код 3 - клетъчно оглеждане, което се признава за най-нехуманно и се отхвърля от обществеността. Много от големите търговски вериги са на път да прекратят предлагането на яйца от клетъчно отглеждане, като някои от тях са поели ангажимент след 2025 г. да не предлагат този продукт. Кои са те, всеки може да се осведоми на сайта на кампанията „Разперени криле“.

"Другата инициатива на сдружението е срещу производството на втлъстен гъши дроб чрез метода „гушене“, разяснява Алтимирска. Това е жесток метод на насилствено угояване, при което през няколко часа, чрез тръба, директно в гърлото на птиците се вкарва голямо количество мазна храна. Вследствие на това черният им дроб се увеличава многократно (почти 10 пъти), така че да постигне стандартите за популярния деликатес „foie gras“. Поради жестокостта, на която са подложени животните, страданието и здравните проблеми на животните гушенето е забранено в почти всички страни в ЕС. България е една от четирите страни, които все още го допускат.

По думите на Алтимирска гражданският контрол в индустриалното животновъдство се упражнява много трудно, но ако е достатъчно информиран всеки човек може сам да направи своя избор на поведение и по този начин да помогне за намаляване страданието на животните.

„Каузата ни цели да провокираме хората и те да се замислят за отношението ни не само към домашните любимци и дивите животни, а към всяко живо същество“, посочва Петя Алтимирска. „Всеки да се замисли за произхода на продуктите, които купува и как може да допринесе за намаляване на страданието у животните.“