Как студентите се справят с обучението си в ситуацията и времето, когато мерките против разпространението на коронавиуса налагат ограничения и принуждават много висши училища да разчитат на дигитално провеждане на лекции и упражнения?
Условията са различни не само заради нееднаквите възможности на университетите, но и заради спецификите на специалностите.
„Студентите приемат онлайн обучението недостатъчно сериозно. Преподавателите полагат усилия и се справят доста добре в тези условия“, каза пред Радио София Димитър Ценов, студент първа година в Техническия университет – София. Той учи в специалност „Компютърно и софтуерно инженерство“ и предпочита онлайн обучението.
Деница Узунова е студентка в същата специалност в ТУ и също е доволна от онлайн обучението, въпреки предварителните си резерви.
През миналата учебна година много от часовете са пропадали. Сега обаче се провеждат всички лекции и упражнения. Преподавателите дават и извънредни консултации в събота и неделя.
Според Кристиан Пандев, студент по Авиационно инженерство (ІІІ курс в ТУ-София) не всички преподаватели се стараят, „рецитират“ си лекцията, но за разлика от присъственото обучение, пред компютърния екран това отношение е много разсейващо. Неслучайно тази специалност няма предвидена задочна форма.
„Това е компромисен вариант, колкото да не се обяви нулева година, но е на наш гръб.“
Второкурсникът Борис Новоселски също признава, че тази учебна година и преподавателите са по-подготвени, но като цяло не е доволен от онлайн обучението, заради липсата на часове по практика.
Проф. Тодоров призна за трудностите през летния семестър на миналата година, но по време на сегашния семестър проблеми няма. Дори в неговите лекции той регистрира активно участие на студентите. Сред предимствата на онлайн обучението той посочи възможността лекциите да се записват и след това младежите да си ги възпроизвеждат колкото и когато поискат.
Все още има трудности при някои занимания в лабораториите на ТУ-София.
Чуйте разговора на Лъчезар Христов и Луиза Лазарова с проф. Михаил Тодоров, както и мненията на студентите, записани от Михаил Митев и Георги Карамфилов.
С 50 на сто да бъдат намалени наемите на студентските общежития за януари и февруари, настояват в позиция до просветния министър и до ректорите на висшите училища от Националното представителство на студентските съвети в България. Искането е..
На 15 март ще очакваме отново да видим името на Мария Бакалова сред номинираните – този път за „Оскар“, анонсира кинокритикът Деян Статулов . Преди това обаче, на 11 март започва 25-ият София Филм Фест . Светила на световното кино,..
БНР подготвя Green Deal Podcast. Това е проект, който се изпълнява от “Евранет+”, в партньорство с Германското радио и Полското национално радио. Ще бъдат изготвени 24 подкаста - достатъчно дълги и шарени, които ще говорят за т.нар. “зелена..
Цветанка (Теа) Шопова работи като психотерапевт и психоаналитик в 18-ти район в Париж. Тя издава на български език една изключително полезна книга - “Седем ключа, за да събудим жизнената си сила” . Заминава за Франция, едва когато е на 19 години, но..
Роденият в Париж композитор, пианист и писател Фредерик Шаслен идва в България и на 7 март излиза с диригентската си палка на сцената на Зала „България“. В концертната програма са предвидени: Симфония №38 “Пражка“ от Волфганг Амадеус..
Здравната система беше на изпит и на него не я „скъсаха“ . Здравеопазването в България по време на пандемията не се е променило, промени се очакването към системата, която по принцип се развива с бавно темпо. Така определи настоящата ситуация..
Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване , а по този показател страната ни е на челни места както в статистиките на Европа, така и по света. Тревожните данни са от Световната здравна организация (СЗО) по повод Световния ден за..
На 6 и 7и март над 60 от най-талантливите български творци на приложно изкуство ще се съберат на едно място за първото издание на „ Миш маш фест “ за тази година, съобщиха пред Радио София организаторите. „На любимата ни локация в парка..