Гълфстрийм и други океански течения се забавят фатално, сочи изследване, публикувано в научното списание „Nature Climate Change“. Учени се опасяват, че това може да доведе до фатални последици за някои европейски страни.
Това течение е най-важният фактор за определяне на климата на цяла Европа, включително и на България, подчерта пред Радио София Симеон Матев, главен асистент по климатология в СУ „Св. Климент Охридски“, автор в Климатека.
То тръгва от Карибите, преминава покрай Северна Америка и стига до другия край на Атлантическия океан до Европа и потъва в дълбините на Северния ледовит океан.
Матев обясни, че забавянето с около 15% на Гълфстрийм се дължи на глобалното затопляне. То причинява топене на ледовете на Гренландия и това води до промяна на температурата и структурата на водата. Ако това продължи, температурите в Северното полукълбо ще се понижат с 3-4 градуса, зимата ще стане по-сурова, валежите ще намалеят.
По думите на Симеон Матев новият доклад на ООН за промените в климата потвърждават някои тези, за които се дискутира отдавна: повишение на температурата с 1,1 градус през последните 120 години, както и някои екстремни метеорологични и климатични събития. Сред необратимите последствия е топенето на ледените шапки и покачването на морското ниво.
България също усеща промяната, отбеляза още климатологът. Метеорологичните събития и у нас станаха по-интензивни и по-мощни, валежите – дори и по-кратки, са по-обилни. Всичко това се отразява както на живота в градовете, така и на земеделието, отбеляза д-р Матев.
„Най-силното твърдение в доклада е, че човек на 95% има свой отпечатък върху промените на климата. Но никой не може да каже приносът на човешката дейност за повишаване на температурата. Затова и мерките, които се набелязват за изпълнение, не е ясно как ще сработят и какви резултати ще се получат. Просто трябва да обичаме планетата си, за да я спасим“, каза още климатологът.
Ако например всеки през зимата живее на 0,5-1% по-хладно, отделяните парникови газове ще са с 20% по-малко.
Чуйте целия разговор на Антония Каменичка със Симеон Матев.В деня, когато се очакваше ротираният премиер Мария Габриел да представи пред президента Румен Радев папка с имената на състава на следващия кабинет, всичко което стана, обусловено донякъде и от вчерашните преговори и нажежаване на обстановката с нощни пресконференции, безапелационно определи доминиращата тема. След размяна на реплики,..
Второто издание на форума за професионална ориентация "Какъв да стана, когато порасна?" ще се проведе тази събота (23.03.2024) от 11:00 до 18:00 ч. в един от големите търговски центрове в София. Инициативата е насочена към ученици от 7-и до 12-и клас , както и към техните родители и учители, към студенти и всички, които търсят ново..
Рекорден брой деца и възрастни оцениха политиките на държавата за "Бележник 2024". Над 3 200 възрастни и деца и младежи до 18 г. се включиха в анкетите на Национална мрежа за децата (НМД) с мнение за свършеното от държавата през последната година в политиките за семействата и децата у нас. Оценките им в общо 9 области ще залегнат в мониторинговия..
Директива за намаляване на промишлените емисии бе гласувана и приета преди дни от Европейския парламент. Новите правила имат за цел да намалят замърсяването на въздуха, водата и почвата от промишлените инсталации и големите животновъдни стопанства. Докладчик на директивата е българският депутат Радан Кънев , с него бе и разговорът по..
В Анекса към Националния рамков договор (НРД) от 20.02.2024 г. , реграментиращ взаимоотношенията на изпълнители (лекари) на здравни услуги и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има много поводи за недоволство. Различни сдружения на лечебните заведения обаче са единодушни по отношение на въведени прагове за минимални възнаграждения..
Трябва ли младите хора в ЕС да бъдат по-активно въвлечени във вземането на решения и създаването на младежки политики. Това е въпросът, който журналистът Александра Илиева задава на своите събеседници – членове на младежки организации в България, които доказват, че младите хора могат да бъдат активни – стига да им дадем шанс и да чуем какво..
Археологът проф. Николай Овчаров, известен със своите проучвания в Перперикон, Татул, Велико Търново, Мисионис, Урвич и Велики Преслав, създаде книгата "Великите владетели на Второто българско царство". Изданието излиза на пазара на 15 март 2024 г., съобщават издателите от "Сиела". Проф. Овчаров е автор на десетки книги и стотици публикации на..